ПРОМЕТЕЙ МЕЖДУ БОЖЕСТВЕНОТО И ЧОВЕШКОТО
/ЛИС/


„Прикованият Прометей е най-прочутото произведение на Есхил. В основата му стои мита за Прометей, който е разработван от редица елински поети. Идеята за хармоничната връзка между света на Олимп и света на хората съществува още в древногръцките митове. Но Есхил е този, който за пръв път поставя проблема за обществените конфликти на епохата, за сблъсъка между божественото и човешкото. Олицетворение на този конфликт е Прометей.
Главният герой в трагедията – титанът Прометей е роден от божествените сили на природата. Той е син на Уран, бог на Небето и на Темида , богиня на Земята. Така, че в неговия обаз се преплитат земното и небесното, божествена сила и човешка воля за промяна.
Прометей е бунтар, защото се стреми към промяна на вечно установените божествени модели на света. Затова се изправя срещу божествената воля на върховния бог Зевс – да унищожи човешкия род и да прекъсне връзката с миналото. За деспота Зевс е по-добре никой да не си спомня доброто в управлението на неговия баща Кронос. Единствен проницателят Прометей се противопоставя на това решение: „…открадна… пламъка всемощен и го подари на смъртните. Пред боговете ще плати греха си той, за да научи как се тачи царска власт и да забрави любовта към хората”. Според Прометей хората са създадени от боговете, за да живеят щастливо и е несправедливо да бъдат оставени в мрака, а още по-несправедливо да бъдат унищожени за това, че са такива каквито са ги направили боговете. Затова Прометей взема огъня от божествения Олимп и го дава на хората и така им посочва пътя, по който трябва да вървят. И човешкия род, видял силата на духа и просветлението се изправя срещу ограниченията в живота и се превръща в свободна личност.
Прометей не само посочва верния път, но и изпитва обич към тях- той ги защитава и ги научава за много важни за живота им неща: „Прекомерно...почел смъртния човешки род”. Титанът им дава различни знания – да смятат, да четат, да пишат, научава ги да добиват от недрата на земята металите. Прометей опитомява за хорята дивия бик, впряга коня в колесницата, построява първия кораб, създава домовете...Така прави живота на хората по красив, по щастлив, а също свободен и независим от природните стихии. За и тревогата на Зевс е основателна. „От Прометей са всичките умения”. Титанът променя божествения ред и вместо унищожен човешкия род вече има оражие, с което да се бори срещу несправедливостта.
Прометей е първият сред боговете и хората, който се осмелява да се противопостави на волята на Зевс и заради това е наказан:
„Затуй стоя превид пред тези бетствия,
Ужастни за страдалеца, за зрителя-
Покъртващи. Бях милостив към хората-
не срещнах милост, а така безжалостно
разбит, вися- за Зевс позорно зрелище.”
Богът Прометей страда напълно по човешки в самота. Бог е наказан от Бог. Това е равно на световен катаклизъм. Любовта му към хората се превръща в божествено страдание. Той го приема, защото е в името на висока цел- доброто на хората, защото избира да бъде честен, а не – безличен слуга на Зевс. Приема страданията, защото е разбрал, че най-голямата ценност е свободата, и че оковите, с които е прикован към скалата са „много по меки” от оковите на робската психика. Понася мъките и страданията, защото вече е осъзнал, че да се развива една личност- било тя човек или бог- тя трябва да има свободен дух.
Прометей като бог променя своето отношение към земния свят на смъртните. Променя се и земния и божествения свят. Божественият дар на Прометей „пламъка всемогъщен” променя божествено съдбата на човека. Божествения свят и човешкият свят се докосват, а титанът Прометей застава между божественото и човешкото с вечния си стремеж към съвършенство.