жИвея от 3 години в Америка( Чикаго). Никога не съм живяла дори излизала извън България преди тези две години. И изведнъж родителите ми решават да ме изтръгнат от родината ми, от приятелите ми и от всичко мило, за да отидем в "държавата мечта". Такъв стрес и трудности съм изживяла, които за през целият ми живот не съм ги изпитвала! Толкова унижения и тъпкане ми се струпаха на главата... По едно време нямах никакви мечти, единственото ми в главата беше как да остана жива сред тия олигофрени тук.
И сега дори след 3 години все още ни е трудно, а наще продължават да са инати и да не искат да се преберем в БГ! Добре, те след като не искат поне мен да си ме пускат на БГ лятото. Но, не! Докато моите Фр са в БГ аз тука тъпея и броя дните на календара за училище Докато моите фр в БГ са по дискотеките и кафетата, аз тъпея в нас защото тук законите им не ми го позволяват. Добре бе, чесно ли е?! Аз си пропилявам тинейджерските години, какво ще запомня един ден от тях?! Тъпото ми вседневие с олигофрените и popular barbies в high school?! С колкото и БГ да излизам тък не е същото.
От 3 години не съм си ходила в БГ и то само заради наще. Дори и това лято не ме пускат да си отида. Не ми дават да говоря за БГ дори, да споменавам името БГ в нас. Писнало ми е. Ако искате ми се смейте но аз живея само с мисълта, че като стана пълнолетна ( 21) си стягам куфарите и си заминавам! Но ме е страХ, че тогава вече ще съм се променила, колкото и да не искам то става аз сама се осещам.
Така ли е и с вас, хората извън БГ? Искате ли да се преберете в БГ и защо? Или само аз така гадно се чуствам и само аз искам да се прибера