Според определението - Колоид е дисперсна система, където отделни частици от някакво вещество, което може да бъде в твърда, течна или газообразна форма, наречени дисперсна фаза, са диспергирани в друго вещество - дисперсна среда, което също може да бъде в твърда, течна или газообразна форма. Думата "колоид" означава "лепило" на гръцки и за пръв път е използвана от шотландския химик Томас Грахам, който с право се счита за основател на съвременната "колоидна химия". Колоидни форми са лепила, аерозоли, промишлен пушек, сирене, яйчен белтък и т.н. Много от тъканите в човешкия организъм също имат колоидна структура - кръв, лимфа, кости. В продуктите на "AD Medicine" дисперсната фаза са екстракти от лечебни растения, витамини, минерали и други биологично активни вещества, които са разпръснати във водна среда. Някои от тези частици са в твърда форма (прахообразни екстракти), други в течна. Дисперсната среда е специално обработена вода. Известно, че течните форми по принцип се усвояват по-добре от таблетарните. Но колоидните разтвори освен това притежават качества, които обуславят техните предимства в сравнение с други разтвори.
Съществуват 3 групи дисперсни разтвори: грубо-дисперсни (суспензии или емулсии), с размер на отделните частици над 100 nm; колоидните, с размер на частиците от 1 до 100 nm и истинските или молекулните разтвори (размери под 1 nm).
Грубо-дисперсните разтвори са изключително неустойчиви, освен това размерът на частиците е прекалено голям, което затруднява тяхната абсорбция. В молекулните разтвори частиците са малки, такива разтвори са най-устойчиви, но възниква един друг проблем, а именно, отделните компоненти могат да влизат във взаимодействия помежду си. При наличието на много ингредиенти това крие риска от нежелани взаимодействия, включително и от взаимна неутрализация на активните съставки. Затова молекулните разтвори обикновено не съдържат повече от 3-4 компонента. Колоидните разтвори са "златната среда". Не случайно колоидите са така разпространени в живите организми. Размерът на частиците (1 до 100 nm) позволява лесна абсорбция. Отделните частици в колоидния разтвор отразяват светлина - явлението известно като ефекта на Тиндъл. За пръв път е описано от британския физик Джон Тиндъл. Причината за този ефект е голяма повърхностна площ на отделните частици, което създава сили на повърхностно напрежение, фактор, на свой ред улесняващ абсорбцията. Колоидните частици не могат да се виждат с обикновения микроскоп, само с електронния. Ако ги погледнем с електронния микроскоп те изглеждат като малки светлинни точици, които непрекъснато се намират в Брaуново движение. Това помага запазването им в разтвор.