Цитирай Първоначално написано от vamp
Въпроса е щеше ли да се оправиш ако баща ти не ти беше пращал кинти?!?
Според мен не,ако беше направила и това щеше да си достойна за филм.
Поне се радвам,че историята ти е с щастлив край.
Аз също като теб се бях "наситил" на караници,боеве,скандали и т.н.
Нямах пари,гадже,поне приятели май имах...
Знаеш ли какво стана?Всичко започна когато и аз бях на 17 също като теб,правих разни неща,бях щастлив,бях свободен,не можех да спя обаче.
Не се ометох от нас,просто се прибирах да спя само унас,понякога и да ям,макар,че сам си харчех парите за храна,а когато ги нямах ходех гладен,бил съм гладен 2-3-4 дни.Загубих килограми,преди да се опарича душата ми беше опустошена,бях живия-мъртвец.После се оправиха нещата горе долу,за няколко месеца,бях финансово независим,бях душевно свободен,не си слагах нищо на сърцето,но виж ми подписа "Всичко свършва така както започва".
Загубих парите,загубих смелост,контузих се,бях в болницата,всеки ден ходех,но това беше едва месеци след травмата,преди това продължавах да "работя".Не спечелих нищо,останах си унас,депресирах се,после почнах да живея безгрижно без да мисля за миналото и проблемите и ето ме сега близо 2 години след събията.
Дали ще ходя студент не зная,дали ще работя и това не зная,какво ме чака-също не знам.
Вече не вярвам на никой,на семейството ми,признавам си,още ги мразя,едва ли някога ще им простя,не искам нищо от тях,просто искам да се махна далеч от тях и затвора ми(разбирай апартамента и града в който живея с наште).
Бях се алкохолизирал,сега съм напът и трева да почна да пуша,амфети и кокаин ги нямам за нищо,просто нямам излишни пари да харча,но имам ли ще освободя съзнанието си с тях.
Цялата тази мъка ме е карала да искам да умра.
И знаеш ли защо отидох месеци след травмата в болницата,защото не исках да ми се наложи да седя унас и да трябва да търпя наште.
За здравето ми дали ми пука,пука ми,не искам да съм болен,ако се разболея предпочитам да се самоубия,никога не съм си правил сметка да живея повече от 30-40 години,бях готов да умра и веднага щом ми е писано.
Сега обаче ми се живее,да кажем,че сега съм почти влюбен и това ми дава някакви сили,иначе загубих всичко.
Ти си била късметлийка,благодари на Господ или на Съдбата,че живота ти се е оправил и сега живееш добре.Желая ти всичко най-добро,но не се възгордявай от постъпката си,аз не я намирам толкова зряла,нито велика,просто келешки номер,но за 17 годишно момиче все пак е успех,можеше да станеш курва или да търсиш утеха в наркотиците и пиенето.
Както вече казах, не е нищо особено, но за мен беше голям успех, защото аз не се бях сблъскала с реалния живот въобще. При мен стана обратното твоето ( не казвам че е лесно), но аз нямам желание да се напивам до безпаменост и до ден днещен не пия твърд алкохол ( само бира и вино), нито пък съм стигала до такива крайности. Не разбрах при теб защо се е получило така? Явно родителите ти не са ти давали сигурност. Какво се е объркало? Разбра ли се с тях?