Ситуацията е доста деликатна. Родителите мечтаят за кого ще се омъжи детето им още преди да е завършило прогимназията. И е нормално да се разстроят когато видят, че дъщеря им излиза с обратния вариянт на мечтания зет (дали ще е характера или религията - важното е че са открили недостатък). Както пишеше в една книга - "Как да пригладиш настръхналата им козина?".
Когато някоя от връзките ти започне да става сериозна, запитай се какво ще кажат родителите ти. Не защото родителското одобрение е необходимо, а просто за да знаеш с какво ще трябва да се справяш.
Ако си взела решение, че приятелят ти е момчето, с което ще се ожените (или поне ще имате сериозна връзка), представи го на родителите си като решение, а не като възможен избор. Може да кажеш нещо такова: "Много съжалявам, че не ви харесва идеята, но за мен той е подходящият човек. Бих искала да ме подкрепите" или "Винаги сте казвали, че искате да бъда с достоен и мил човек, който ме обича. Приятелят ми е това, кето търся и съм много разочарована, че тъй като произходът му е малко по-различен от нашия, изведнъж тези качества вече са без значение за вас. Но за мен те все още са много важни".
Не спори с родителите си повече. Шумните скандали, сълзи, истерии и т.н. нищо не оправят. Колкото и да им крещиш, вашите няма да те послушат. Много по-вероятно е да чуят думите ти, ако докато те крещят, ти говориш спокойно и се държиш като зрял, уравновесен човек, а не като малка хлапачка, която иска да стане на нейното. Няма да спреш крясъците им с нови крясъци. Представи си какво ще стане, ако те започнат да ти крещят от вратата, а ти просто ги подминеш и отидеш в стаята си (и я заключиш, ако имаш такава възможност), без да отговаряш (особено без нагли изказвания, отговаряй на въпроси от рода на "Къде бяхте?" и "Какво ядохте", но не и на провокации като "Той не е подходящ!", "Религията му незнам-си-какво..."). Научи се да контролираш поведението си и да не се оставяш на емоциите. Разбира се, че не е приятно някой да започне да ти държи сметка още от вратата, но ако започнеш да спориш и крещиш, това само ще засили убеждениетона родителите ти, че "този странен тип" ще те отнеме от тях. Дръж се като човек, докато те се държаш като в джунгла. Ще им дадеш доста добър пример (доста иронично е, но ако детето ти даде пример за нещо, което ти трябва да направиш, обикновено се усещаш и се засрамваш от себе си - това разбира се, не им го казвай - ще предизвика нов тип скандали), а и ще запазиш душевното си равновесие. Щом родителите ти не приемат приятеля ти, така да бъде, но ти нито се нуждаеш от одобрението им, нито ще им позволиш да те разделят с едно прекрасно момче, само защото изповядва друга вяра. Религията все повече и повече отпада като водеща сила в света. Преди 20 години е било доста по-важно каква религия изповядваш, а след 20 години едва ли децата ще снаят каква е разликата между християнство и мюсюлманство. Друго щеше да е ако приятелят ти взимаше наркотици, пиеше, правеше секс със всяка срещната, биеше те и т.н...Но след като единствената причина за неодобрение е само религията, меко казано не си заслужава да позволите това да ви раздели.
Ясно е, че родителите си са по-религиозни от други родители. Ако си намеря приятел турчин, баща ми няма да иска да ме погледне, но за сметка на това ще имам пълната подкрепа на майка ми, която за щастие е разбран човек и не се интересува от религията щом човекът е този, когото обичам. Родителите се интересуват от доброто на децата си. Ако приятелят ти не те бие, не те кара да правиш вредни за здравето ти неща (и те спира ако сама решиш да правиш такива), не те принуждава да правиш неща, които не одобряваш, ако се грижи за теб и те обича, родителите ти нямат никакво основание да недоволстват (в този случай тяхното мнение ще извинява, но няма място тук).
Успех и не забравяй - да си единственият здравомислещ в разгара на скандал е достойна позиция, с която контролираш всичко. Те не могат да се карат сами със себе си - искат да се карат с теб. Но ако ти отсъстваш от скандала, той става безсмислен. Запомни го