дори незнам как се чувства.Може би самотен.
Ето поредната нощ мислене и мечти да ги видя отново!
Преди 5 години се преместихме в по-голям град,а в старият ми бяха всички приятели,абе абсолютно всичко.Сега още немога да се приспособя и не мисля,че ще мога.Хората са различни,не ми харесват тези,които са в даскало,разбирам се с тях...но знаете...то още от самото началото виждаш,кои ще са приятелите ти!Така нямам никакви истински приятели тук!
Имам 2-ма в старият град,които всяко,абсолютно всяко лято,отивам и прекарвам от първият до последният ден на ваканцията.Просто невероятно!Но с 3 месеца от 9 среща с тях е просто недостатъчно.В последно време изобщо не мога да спра да мисля за тях!Припомням си стари мигове,моля се да не ме забравят и т.н.Чуваме се по скайпа,но...не е същото...от това да си един с/у друг.
Толкова празен се чувствам.Ако мога още сега да се върна там,абсолютно веднага ще го направя без мислене.Но уви...
Н емога да спра да мисля за тях...просто сърцето ме заболява като си помисля за всички мигове прекарани заедно.Броя дните до ваканцийте.Мисля си...уф
Дори сега не мога да си събера мислите
Приятели,които познаваш от бебе не могат да се забравят!!!

Дори нз защо написах това,нито ми олекна,нито друго.
Само,който го е изпитвал,ще ме разбере

Бих дал АБСОЛЮТНО всичко да се върна отново там,животът ми е там.Тук е по-хубаво от материална точка,но пък сърцето и самият аз съм си там.А тук съм на мн чуждо мясот.Те са абсолютно всичко за мен и се надявам и те да го оценяват