здравейте Искам просто да си излея мъката и мрачните мисли, а ако някой има мнение може да коментира но ПЛС без някви подигравки и разни такива. Значи никога не съм била от тези които имат мн приятели Винаги съм се водила с максимум 3 момичета.Всички в бившото ми училище ме използваха,защото имах хубави оценки и те ми се мазнеха за да им помагам.Слава Богу се оттървах от тия лицемери.Защото съм прекалено добра и неможех да им отказвам.Като се преместих в др даскало се водих с една съоченичка от предния клас(заедно влезнахме)И така близо 2 год се водех с нея.Тогава дойде той!Моето момче.Излизах единствено с нея и с него.Това беше моя кръг от приятели.После тя ме разочарова супер мн.Говорила глупости за мен,за брат ми и толкова мръсно ми направи че спрях да излизам с нея.С момчето късах,тръгвах,но винаги съм знаела че е до мен.И сега когато и той замина,се чувствам страшно сама!Нямам приятели,само познати!Не съм лош човек-напротив.Много помагам и за приятелите си човек убивам.Но е факт...стоя си сама и няма на чие рамо да поплача.Всички ме изоставиха..а момчето така ми липсва..липсва ми и след него е празно...Самотна съм и ме боли...
Благодаря на тези които прочетоха до края и на тези които ще ме разберът...Благодаря Ви