Искам да споделя моята история.Просто имам нужда.Нека всеки извади заключенията си сам за себе си. Началото беше лятото на 2006... Запознахме се в мирката,чат канал съвсем обикновен на пръв поглед.Нямах още компютър и ходех ,за да си проверявам пощата и чат отвреме навреме за попълване на времето.В този ден обаче не бях в никой клуб,бях на гости в приятелка,която често седеше по чатовете и така говорехме си,тя си беше пуснала ICQ а аз реших да пусна мирката, просто седеше включена и тиха,както си горехме светна прозорче,казахме си поредния загорял тип,смеехме се ,но още не знаех че съдбата щеше да се засмее на мен...Момчето започна да пише доста нормално,спокойно, аз не проявявах интерес особено,недоверчива бях и просто слушах какво има да ми казва.Той пък се очудил,че аз го слушам и съм сдържана.Тогава усети нужда да ми сподели за разочарования от жените,неща от живота си,караше го на шега и повърхностно един вид ,защото имаше точно определeно мнение за жените и смяташе ,че това ще е просто поредния чат с някоя лигла.Аз също подходих така,не търсех нищо тогава и имах такъп тип мнение за мъжете ,какъвто той за жените просто никой не го показа открито.Пойска снимки,аз бах против и стана нещо като скандал,където всъщност и двамата показахме какмо мислим за другия пол,което всъщност беше защитна реакция на слабостите и болките ни,на изгубена надежда и на нищонеподозираща зараждаща се любов от нищото и пепелта.Накрая след скандала разменихме снимките,той имаше студено изражения,дълбок поглед,хубави черти,хареса ми.Аз на него също ,както се разбра в последствие.Когато приключихме разговора помня ,че първото нещо,което казах на приятелката си беше: Представяш ли се да ходиш с такъв дето вдига скандал за такива неща и е толкова обидчев,това е само чат все пак,никога не бих тръгнала с такъв! И си вярвах ,бях толкова убедена.Мина седмица,две,вече бях забравила за него ,живота ми си течеше нормално ,не бях чатила въобще,все пак нямах компютър и още не ми беше нито навик ,нито нужда.И тогава, в този момент получам смс,от него, от същото това момче,на което при процеса на скандала успя да ме изнуди да си дам телефона., е и приятелката помогна ,нале все да се бърка Не ми е минало през акъла,че ще има последствия,мислех ,че е нещо моментно. И така ,имаше закачка в смса,в пърмия момент не се сетих въобще кой ми пише и нали знаете мъжки мачо закачки на които аз някак си се издразних и реших да му натрия носа да не се прави на мачо и му отговорих с нещо подобно.Последва смс море, в което се повлякохме и двамата.Той не беше от София а от град на около 100 км от нея,тогава на 22, аз на 17.Не бях грозна нито надута и неестествена напротив бах много срамежлива, ранима и страшно емоционална и чувствителна.Бягах като опарена от момчетата гледах ги с презрение като виждах как се държат с момичетата и въобще интересите и нещата,които правеха ме ужасяваха понякога.Не си представях любовта или приятелсвото с някой така и реших по-добре сама отколкото с неподходящ,ще чакам докато сърцето ми трепне и изпълни душата ми само от присъствието на другия,искреността и обичта му.И така си минаваше времето бях на 17,а нямах желани е за гадже,не исках просто гадже,исках нещо много повече.Приятелките ми вече имаха по не знам колко бройки и аз не ги разбирах,толкова от тях утешавах или виждах,че не са щастливи,но те баха нормални тинейджъри, всичко беше очаквано и салзи и лигавене и мъки и всичко.В мен беше проблема бях много различна не исках това ,търсех други неща или по-точно сърцето ми ги търсеше.И така се започна ,в този момент се намеси съдбата и ми даде урок....Следва продължение