Заминавал за Англия - това каза, но този път ЗАВИНАГИ Той беше първата ми, единствена истинска любов.Той беше първия мъж в живота ми.Обичах го както никой друг сега - в него виждах смисъла на живота си.Лягах и ставах с мисълта за него.Правехме планове как ще бъдем двамата - както досега не сме били, а изведнъж всичко рухна.Паднах от розовия облак, на който бях се настанила и от удара ме заболя много.Сърцето ми е разбито.Не пожела дори за един последен път да се видим - няма смисъл каза - ще ме боли, ще те боли и теб.Нека боли по дяволите - и така боли не по-малко.И все пак знам, че ме обича - познавам го, знам, че не ме е лъгал през времето което сме били заедно, вярвам на всяка една негова дума.Дори сега казва, че ме обича, но не може да ме лъже и да ме кара да го чакам, след като бъдещето му е неясно и може би няма да се върне отново.2 възможности - да се чуваме по телефона, по скайп или никога повече да не се чуем, да се разделим като приятели.По дяволите боли ме толкова много.Винаги съм мислела, че по-добрия вариант е никога да не видя и чуя тоя който ме е наранил.Но не мога - предпочитам болезнения вариант пред това да знам, че е някъде там, а аз не знам как е, какво прави, как се чувства.Не искам никога отново да обичам толкова силно.Просто ме боли