Абе за моята връзка знае целия форум, но не знам до колко е запознат с тревогите ми в нея. за тях искам да ви споделя в тези редове. той е всичко, което искам, обожавам го и не мога да си представя дори 1 миг без него, но винаги има НО. тази година завършвам висшето си образование степен бакалавър. И съм на кръстопът може би-дали да уча още, дали да уча задочно или редовно, дали да работя, да се местя ли от дома.......А не намирам нужната подкрепа в приятеля си. той казва, че ако се изнеса ще е с мен, но не иска само да поеме иницативата и да ми предложи да се съберем. не иска да се сгоим, да се съберем, да мислим за общото си бъдеще. Знам, че ме обича много знам, че иска нещата да стават постепенно и да не се насилваме, но аз вече не мога. През последнит месеци само за това мисля и все спорим за това. Тежи ми, че не желае да се обвържем сега, а след време. Аз искам да съм с него, искам да имаме деца и семейство в обозримото бъдеще, а той мисли, че ни е още рано, че това ще стане, но не и близките 1-2 години. не зная какво да правя. и той има право, че каквото ще стане ще става, ам аз искам малк повече сигурност, 1 обещание пред мен, че аз съм жената на живота м, че той иска да е с мен и само с мен. но това да не са само думите му....Уф, на близо 23 съм! Не съм престаряла, ама не съм и малка.....Сега ми е времето да мисля за бъдещето си, за нашето бъдеще. писна ми да чакам нещата да стават постепенно. Чаках 2 години за "обичам те", година и половина за секс, 3 години, за да ме кани да ходя в тх вечер..всичко става така бавно........не мога да чакам вечно!