Със приятеля ми сме заедно вече от 7 месеца и половина... Не мога да го сравня с предишни връзки просто защото не съм имала такива - исках да е някой, когото наистина харесвам и между нас има химия. Обаче като четох предишните постове, се размечтах връзката ни да беше по-безаварийна. Нашият проблем е, че аз съм прекалено романтична и емоционална, а той е непукист, лесно преживява нещата, а на всичкото отгоре не осъзнава как трябва да се държи с момиче. Започвам дори да се чудя в истинността на думите му, когато ми казва, че ме обича. Не че сигурно не са верни, но не се държи с мен като с момиче, към което има такива силни чувства. По принцип почти винаги в постовете съм във възторг от него, но след вчера, след като първата му целувка, когато ме посрещна след училище и излязохме, беше след като му написах домашното по немски език. Вече не мога да превъзмогна факта, че постепенно ще си останем само приятели, защото за него и приятелските взоимоотношения са много силни (помня как почти винаги допреди да се обадя той все ни замъкваше с приятелите си), той не си мърда пръста да подпомага връзката, а аз се уморих да подтиквам нещата да вървят. Има си и други разлики между нас, аз например си зарязах почти изцяло живота - приятели, семейство, училище, заради него, а той нямаше кой знае какво в училище, нямаше кой знае какви добри взаимоотношения с родителите си, а когато се стигна до това да жертва заради мен времето с неговите приятели, не стана нищо. Около нападките на родителите ми, че не би трябвало момиче, а момче да ухажва и да прави подаръци и изненади в една връзка, все още се държа, макар да са прави. Прекалено даже. Опитвам се да преживея и фактът, че аз съм почти пълна отличничка, а неговата единствена цел в училище е да намери 4-ти за белот, опитвам се да се правя, че не виждам това, когато го успокоявам при притеснението му за изпитите (сега той е в средата на 11-ти клас). Да не говорим, че не се е отказал от навика си да ходи с приятели да се наливат с алкохол, най-вече бира (метъли са, петък и събота вечер са свещени за техния запой...), за щастие поне не му личи много като се напие, но просто позабравя за мен.
Разбирам, че постът ми стана прекалено дълъг, и се извинявам, но просто това ми се е насъбрало от доста време, а не мога да го споделя. Естествено, има ги и хубавите моменти. Та кой не би се зарадвал, когато ти дадат картичка, която по-скоро прилича на оправдание, защото са забравили датата, на която празнувате всеки месец...
Според приятеля ми всичко е добре, щом се обичаме. Но според мен само обич не е достатъчна. Аз лично не мога да се приспособя към неговия начин на живот, макар да се опитвам. Вече и ми писна постоянно да се мъкна с него, затова му давам свобода да си излиза с другите си приятели, само че без мен - понякога сред литрите алкохол не се чувствам на място. Умирам от желание да разбера какво ще става оттук нататък, но ако нещо съм научила, то това е, че трябва да си търпелив и да чакаш, колкото и да те боли и изгаря отвътре... (макар да се надявах никога повече да не се опра до този урок...)