Майка ми не е много по четенето на моите си неща, спомням си обаче как като бях на 5 години и писах писмо до Дядо Коледа, след това отидох в другата стая при татко ми и му говорех нещо и що да видя?! - Майка ми четеше писмото и така се хилеше... Идеше ми да потъна в земята от срам.
Хобито й обаче е да изхвърля. Когато нещо е на бюрото ми или на масата, то непременно е боклук и трябва да се изхвърли в казана.

Баща ми е друг. Той е много дискретен. Даже като ми звъня, докато бях в баба и дядо, аз му разказах как съм се ядосала на Ж., задето изкашля тайната ми, пазена от 6 месеца, пред класа. Той дори не настоя да знае каква е тайната. Мен ме е кеф, защото аз му показах, че може да ми има доверие, затова и ме пуска на повечко места, разрешава ми доста работи... Сега съм си със собствен лаптоп, но и преди, когато деляхме общ комп, той не е бъркал в папките и програмите ми. Веднъж му се обадих, докато е седял на компа, и така между другото го попитах дали на Skype-а ми се е веело знаменцето, пък той даже не е знаел, че е включен. А пък майката на една съученичка постъпва много гадно. Скайпът й не е включен, но майката го включва и рови хронологии, даже си пише с връстниците на дъщеря й. Веднъж дружката ми си беше написала в ника "ШлЯдКи КуРвИ4кИ" и аз й написах: "Курва си, ма поне не се издавай." и кой ми отговаря - майка й (познах по начина на писане на "й"-то на латиница...). И после идва момичето и ми казва да не пиша на майка й глупости..
Ама те майките го правят от това проклето притеснение, че вършим кой знае какво и че когато не споделяме нещо, но НЕПРЕМЕННО Е ЛОШО. Затова аз гледам да се разминавам по-спокойно, крия си нещата старателно и внимавам да не бия на очи.