.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 47
  1. #1

    Лечение На Анорексия

    Здравейте!
    Има ли някои от вас болен от анорексия,които да се е излекувал,защото аз самата много задълбах ,ходя на терапии при д-р Светлана Бояджиева,ако някои има впечатления и от нея,нека сподели
    _________________

  2. #2

    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    1 149

    Re: Лечение На Анорексия

    Цитирай Първоначално написано от geisha
    Здравейте!
    Има ли някои от вас болен от анорексия,които да се е излекувал,защото аз самата много задълбах ,ходя на терапии при д-р Светлана Бояджиева,ако някои има впечатления и от нея,нека сподели
    _________________

    а що си болна от анорексия ?

  3. #3
    по същество:
    като дете до 5-годишна възраст сам била доста слабичка,но за съжаление след едно неблагоприятно за моя живот лято,прекарано на село(нали се сещате-чист въздух,на човек му се отваря апетита...) от злоядо хлапе се превърнах в малко момиче с..разширен стомах.родителите ми реагираха в началото добре на промяната в храненето ми,но годините минаваха,килограмите се трупаха,и от приятно закръглено дете се превърнах в девойка с доста наднормено тегло.
    това неминуемо повлия на отношенията ми с околните-забележките вкъщи и подигравките в училище се отразиха на самочувствието ми дотолкова,че за мен слабостта на даден човек беше еталон за щастие,а моята воля все още не беше прераснала в стремеж към промяна.
    в 5 клас,когато бях на 12 нямах особено понятие от думата диета,но бях взела решение да отслабна.донякъде се справих-макар че не е добре за момиче на 12,което тепърва се развива да живее на минимално количество храна,базиращо се предимно на въглехидрати,без прием на белтъчини и никакъви мазнини.бях щастлива,че най-сетне бях в нормата-на ръст 167 тежах 56 килограма.всеки,които не ме беше виждал дълго време се възхищаваше на успеха ми,аз също по детски бях горда със себе си.може би това също не е било редно,защото по незнайна за мен причина,от един рожден ден на брат ми по онова време(преди които не бях близвала захар и пържено) си позволих всичко това и не спрях в продължение на 4 години.
    в началото на 7-ми клас полоението беше неудържимо-тежах около 80 кг,трудно си намирах дрехи,за момчета не смеех и да помисля,срамувах се от тялото си.пролетта на 2005 година взех решение-или да отслабна сега,или никога.в началото всичко беше като на шега-взех да се придържам към едно нисковъглехидратно меню и свалях кг. като на шега.не бях вманиачена-позволявах си някои дни сладко,газирано,не броях калории като обезумяла и не следях точни часове,в които да ям.постепенно дрехите ми оширочаваха,а отдолу се виждаше вече съвсем нормално момиче.в стремежа си да достигна оптимално тегло след година диета започнах да спортувам,при това няколко вида спорт.всяка храна измервах в килокалории,всичко мазно и сладко за мен граничеше с "опасно".всички около мен,включително родителите ми много се радваха на рязката ми промяна.вече бях слаба,но в нормални граници.на ум си казвах,че щом сам извървяла този дълъг път до тук с отслабването,мога да издържа още по-малко дори от това,за да стигна максимална слабост за мен,която няма да се отрази на здравето ми,и ще спра навреме.нямах кантар,затова садех по дрехите.носех данки 28,после 27 размер и това донякъде ме устройваше,на фона на номерата ми отпреди това,но едно дяволче в главата ми натякваше,че щом са измислени и панталони 26 номер,то те също са носени от хора,следователно това е нормално и аз трябва да спра там.
    минаваха още месеци,а аз се топях като свещ..намалявах калориите за деня до минимум,страхувах се да ям дори дъвки или ябълки.ставаше ми студено дори при топло време,косата ми падаше,ноктите се чупеха,мензисът отсъстваше дълго,кръвното-ниско,желанието за слаб вид-ВИСОКО.родителите ми,учителите и приятелите започнаха да се тревожат.баща ми донесе електронен кантар,което до една степен може би ми помогна,а от друга страна влоши нещата.не смеех да пия вода,за да не се отрази това на сутринта върху кантара.паднах няколко кг. под нормата,и заради постоянните натяквания на наще и околните,че съм "скелет" един ден реших да започна да ям.
    Открих неусетно,че храната не ми е враг,и дори да ям забранени според мен храни си поддържам теглото.Лошото,че човек на крайностите като мен,не може да се задоволи със златната среда-започнах да гладувам няколко дни,за да сваля кг,които след това ще наваксам с обилно ядене.така и правех-5 дни пълен глад,2 дни безразборно хранене.това доведе на 2 пъти до рязко покачване на теглото,което ме ужаси искрено-първия път 5 кг,които свалих по-лесно,и едва успях да се преборя.за сметка на това станах още по-грозно слаба.после дойде един превратен момент в живота ми,без да се интересувам понапълнях,уж за да се оправя,но мисълта че съм по-пълна(макар пак да бях много слаба)ме преследваше.исках си пак анорексичния вид,жадувах го.не се хранех с дни,после глада,по-силен от мен ме завеждаше до хладилника,в които не оставаше нищо.плачех,чувствах се дебела,грозна,подла и безволева.тъпчех се с разхлабителни,с хапчета,не ме питайте как,но отслабнах пак,с нечовешки мъки,без да преяждам,и без медикаменти.
    Сега сам пак тук-в изходна позиция-всички казват ,че съм анорексичка,аз се виждам дебела,дрехите са ми широки,но аз се радвам..пак не съм щастлива,чувствам се болна,страхувам се да ям повече от определен брой калории,макар да съм изчела хиляди книги медицинска литература,и да знам че трябва да приемам повече..
    държа се като ненормална,но не знам какво ми харесва в това да съм слаба-предишните спомени или друго?!
    Искам да споделя с вас толкова много неща,но смятам,че вече достатъчно прекалих.мисля че поне за себе си сам успяла да намеря някои отговори,свързани с болестта,макар да съм в нейния апогей.минах и през трите вида ХР,и загубих надежда,че ще се оправя.
    призовавам всички млади хора като мен да не подлагат на такива мъчения в името на измислена красота.красотата е в това,че сме млади и ЗДРАВИ.
    p.с.второто вече не важи за мен..

    това го бях писала лятото но за съжаление оттогава нещата се влошиха

  4. #4
    колко кг тежи6 сега?

  5. #5
    при ръст 170 под 40

  6. #6
    наистина си много слаба!!постави си за цел,4е трябва да ка4и6 поне малко аз съ6то съм мн слаба и сега гледам да ка4а някой друг кг успех

  7. #7
    тенкс но в това е проблема-страх ме е да кача

  8. #8
    няма от какво да те е страх 6те ка4и6 толкова колкото намери6 за добре постоянно 6те си следи6 теглото и няма да има6 проблеми казвам ти го от ли4ен опит наистина не е хубаво да си толкова слаба...като се сетя 4е и аз преди бях така

  9. #9
    Аз бях болна от тази коварна болест. Лятото когато бях на 11 години ръст 162 и 44кг. Сега съм си напълно здрава, благодарение на вуйчо(той е лекар) много съм му благодарна , въпреки, че си имаме дразги. нищо. Ми значи:отиваш в гоогле търсиш анорексия жлизаш някъде, отвръщаваш се и сама преценяваш. А вуйчо просто извика мама, която ми се караше и ме биеше защо не ям, е ето благодарение на това сега съм жива и здрава.
    Smile is my style!

  10. #10
    Mili4ka az ne moga da ti pomogna kato ti prepora4am lekar no te razbiram zashtoto naistina ve4ee imam staj v tazi oblast s koeto ne se gordeia izobshto ...........na men za mn mn malko mi razmina da popadna v klopkata na anorksiqta i bolimiqta................... no az znam 4e it mojesh i shte se spravish sled kato ve4e si priznal problema si i si potarsila pomosht vsi4ko shte bade nared i shte bade po lesno

    http://spidersport.com/weight-control.php

  11. #11
    Хапвай по малко ,но по-често.Приеми яденето като нещо ,което правиш за свое добро.Не си въобразявай че си прекаленодебела или слаба и си мисли че след време ше имаш нормално тегло.Ще се справиш.Успех миличка.

  12. #12
    Яж сутрин обед следобедна закуска и вечеря и никога не стой гладна защото по-лошо от това да ис болен и особено от тази болест просто няма.Постави си за цел,че можеш и ще успееш.Само не се предавай!!!

  13. #13
    Не е трябвало да се подлагаш на такива мъчения.. Красотата на човека не е в опаковката, а там.. вътре.. А това, че съществуват и безмозъчни същества, които избиват комплексите си като се подиграват на други... те са само за съжаление Желая ти успех в лечението и дано скоро успееш да достигнеш нормалните си килограми, защото мога да ти кажа - ти в момента дори си прекалено слаба. Недей се притеснява от това да си позволяваш повече храна- определено имаш нужда от нея! Дори сама го осъзнаваш щом си пуснала темата Отново ти желая Успех и Всичко Най Най

  14. #14
    Здравей Само искам да споделя , че съм балерина , тренирала съм и гимнастика като малка и съм ставала свидетел на случаи с момичета , страдащи от анорексия или такива , които наистина искат да бъдат анорексички . И в момента познавам момиче , което искрено иска големината на главата и тялото й да не са пропорционални , което не е нормално . Момичето има много приятели , опитващи се да й помогнат . По едно време имаха много голям напредък - беше усмихната и весела (за жалост само на пръв поглед ) . Доколкото знам родителите й са забелязали това (и как няма да забележат... ) и искрено се надявам тези мисли и намерения да останат само мисли и намерения
    Както сподели някой преди мен , щом си имала смелостта да пуснеш тази тема тук , значи се опитваш да постигнеш добър резултат в борбата за ЗДРАВЕТО си За всеки проблем си има решение , така че не се отказвай ... никога :P

  15. #15

    Регистриран на
    Jan 2008
    Град
    Враца
    Мнения
    1 149
    абе при момчета тва среща ли си бе щот се путки се оплакват ?

  16. #16
    Цитирай Първоначално написано от skatemore
    абе при момчета тва среща ли си бе щот се путки се оплакват ?
    Това е грубо! И все пак ще ти кажа, че при всеки човек може да се получи това, без значение пола, годините и т.н..

  17. #17
    Purvo,iskam da vi kaja edno golqmo MERCI za otg po temata!
    a na vaprosa na mom4eto 6te otgovorq,4e anoreksiata se sre6ta mn po-rqdko pri mom4eta,no DA,ima slu4ai,v momenta e bum na bigoreksiqta-tova e ot4aqnoto jelanie na mom4etata da natrupat muskuli-to e ne6to kato anoreksiqta pri jenite,samo 4e mom4etata se podlagat na usileni trenirovki,blaskat se s anaboli,qdat samo proteini i nakraq tova se prevra6ta v smartonosna mania

  18. #18
    A ti kak si geisha ??/PO dobre li si ? po ambicirana li si kato pro4etete nashite otgovori?
    Uspeh4eta i mn mn mn umivki !!!!1

  19. #19
    Мега фен Аватара на Pliok0019
    Регистриран на
    Dec 2007
    Мнения
    5 685
    С теб сме! Успех!

  20. #20
    Edno golqmo MERCI na vsi4ki mn celuvkiiiii

  21. #21
    и аз за малко да направя нещо...такова...
    много бях свалила...и проблема при мене обаче не беше толкова в свалените килограми,имаше много по слаби момичета от мен.Само че на мисленето ми беше станало...извратено...карах на половин кофичка кисело мляко на ден и една малка ябълка примерно...
    Тва месо,яйца,млечни някви...бяха отровни

    И после се осъзнах-...или татенцето ме осъзна...и кво стана...освиних се пак...
    Сега съм....1.75 65 кила....
    Ама работя по въпроса (:

    Успех,иначе...
    Аз все си мисля че тия терапии не ти трябват..смисъл...ти си го осъзнала вече,знаеш кво ти трябва.Сядаш си и си казваш че трябва да почнеш да се храниш.Не се тъпчи такова....ам храни си се нормално и после продължавай да блъскаш по фитнеси и зали да не качиш пак много (:

  22. #22
    O,za blaskane i duma ne moje da stava imam nqkakva bariera da qm i imaenno za tova sa mi terapiite,dano gi preodoleq,za6toto tova me izma4va ve4e mn vreme

  23. #23
    Абе кво значи бариера да ям?
    психическа?или стомаха ти не поема повеече?

    баси...
    винаги съм се чудела на тъпите терапии...
    смисъл...кво толкова има н това да седнеш,да си дадеш сметка,че вече си болна от тва и че трялва да го преодолееш...и да си преминеш бариерата...
    как така хем имаш бариера хем тука ни пишеш как трябва да качиш

    смисъл
    не е като да си казваш`не аз съм дебела` и да не ядеш...ти си казваш аз съм прекалено слаба,болна съм трябва да ям...и не ядеш...щото имаш бариера...

    успех се пак
    (:

  24. #24
    Geisha, успех ти желая, дано да се оправиш!
    А искам да ви питам как може да карате на по една кофичка кисело мляко и една ябълка?Родителите ви не ви ли забелязват?В смисъл когато няколко вечери отказвате да вечеряте не ви ли питат защо?Не забелязват ли когато ако ви оставят нещо за обяд вие не го изяждате?
    Съжалявам, ако въпросите ми са малко глупави, обаче се чудя..

  25. #25
    Цитирай Първоначално написано от DaЯk_AнGэL
    Geisha, успех ти желая, дано да се оправиш!
    А искам да ви питам как може да карате на по една кофичка кисело мляко и една ябълка?Родителите ви не ви ли забелязват?В смисъл когато няколко вечери отказвате да вечеряте не ви ли питат защо?Не забелязват ли когато ако ви оставят нещо за обяд вие не го изяждате?
    Съжалявам, ако въпросите ми са малко глупави, обаче се чудя..
    наще си знаеха че имам някъв режим там,ходя на фитнес и че след 7-8 не ям...
    иначе послъгвах,че съм яла еди-кво си...
    имаше един период в който баща ми ме задължаваше да нося някви сандвичи на училище,нарочно,освен порите,щото парите ясно че няма да ги дам за ядене...и аз ги давах на някоя приятелка...или някой гладен или в краен случай на някое кученце...

    а всъщност аз се осъзнах точно щото баща ми ме забеляза и почна да ми ги чете едни лекциии и малко по малко...почнах да ям некви пилета,сирене работи...тръгнах на фитнес праех много кардио...по 1 час някъде на голямо съпротивление...и огладнявах...и си почнах да ям(:

    После спрях фитнеса...ииии ):

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си