Цитирай Първоначално написано от ЕPu
и аз бях така преди време.. а когато ми се случи това бях само на 11-12г.

Започна в края на четвърти клас, реших да пазя диети, щото исках да бъда като всичките яки и слаби какички от горните класове (..акъл, или по точно липсата на такъв..)
Ииии почнах да се храня по два пъти на ден, без хляб, без газирано, никакъв шоколад, и пържени храни...общо взето само салати/ плодове/ филийки черен хляб със нискомаслено сирене и минерална вода, към всичкото това прибавих 2-3 часа упражнения на ден
Отслабнах доста, в един момент броях калорийте във всяка чаша сок, която пия. Ограничих се да приемам само до 500 калории на ден. Просто тогава изпитвах истнски ужас от яденето. Страх ме беше да ям. Взеки залък го възприемах като потенциална опастност за напълняване.
По дяволите, чувствах се перфектно в този период. Изглеждах супер, чувствах се супер, бях толкова жизнена, кипяща от енергия, въпреки, че всеки ден тренирах и се е случвало да не ям с дни. Тогава бях висока около 165см и тежах 36-37 кг. Мерих се след всяко ядене, за да съм сигурна, че не съм напълняла.
Веднъж отидохме на почивка и когато се върнах бях 40кг. Тогава беше ебати шока да разбера, че съм качила 3 кг, почнах да тренирам почти двойно повече иии.... ии започнах да повръщам. След всяко ядене. Всеки ден. След около седмица се отървах от 3те килограма, но не и от вече придобития навик да повръщам. Почна да ми става лошо когато ходя, трябваше да седна някъде.. и през същото това време си гледах кокалите пред огледалото и си виках "Ебати колко съм дебела."
В последствия спрях да тренирам, но повръщах още 1-2 месеца, докато баща ми не ме хвана и не ми заббрани да го правя. То не беха заплашвания, закани за изпращане в болница и какво ли още не. ДО болници не се стигна, оправих се благодарение на приятелка и на родителите ми.

Просто.. тогава бях съвсем различен човек, със съвсем различно отношеное към света.. и зссе чувствах добре.
мамка му,да да да
е така бях...само че в 7 клас...точно преди една година...
само дето аз не кипях от енергия,напротив...в един момент ми беше трудно да ходя даже...като седна и не можех да стана...пхаха
дда,супер удовлетворена бях...ама имах някво психическо изкривяване мамка му