1. Кратко съдържание
Божура е дъщеря на циганката Калуда, която се прехранва с дребна търговия. Красотата и жизнеността на Божура трогват жените и те се явяват щедри с майка й. С порастването си Божура става още по-красива, стройна и дяволита. Най-много обича да ходи на гости у хаджи Вълка, където първоначално я впечатлява двора и покъщнината, а след това се сприятелява с Ганаила. Двете момичета са коренно различни. Божура е много мургава, с много черна коса и очи, кожата по ръцете и е загрубяла, но е много жизнена и весела. От друга страна Ганаила е с млечнобяла нежна кожа, руса коса и много спокойна и лежерна. Богатата щерка отпраща всички сватовници дошли да искат ръката й. Божура не разбира това поведение на Ганаила, завижда й и мечтае да е като нея. Отрицателните чувства, които чувства, се засилва, когато вижда Василчо, който е поредният отпратен жених от Ганаила. Той обаче заглежда Божура и не след дълго, оглеждайки се в огледалната повърхност на езерото, двамата се събират. След една година Божура има дете и чака Василчо, който й е обещал да се върне. Тя носи с гордост детето си и не се срамува от любовта си. Един ден обаче връщат коня и калпака на Василча и сразена от смъртта на любимия си Божура отива сломена на езерото, където се удавя в дълбоките води на Куков вир.
2. Основни теми
- Самопожертвувателна любов
- Извисяване на човешкия дух
- Вечна мечта по красиво съществуване
- Образът на българската жена като бунтарка срещу обществените норми
- Стремеж към свобода, към реализация на вътрешната, истинската същност
- Смъртта представена като спасение и награда
- Дуалистичната същност на жената и нейното влияние върху християнския мъж
- Символи:
i. Куков вир и огледалната повърхност – езерото, водата и огледалото са едни от най-използваните образи от символистите; огледалото показва противоречивия свят, в който живее Божура, водата и езерото сякаш изразяват нейната душевност и емоционално състояние, те я свързват с Василчо, те ги събират
ii. Чешмата – около нея се върти развитието на събитията в Ганаилината къща; символ на чест, гордост и богатство; след построяването й бащата умира; може да се свърже с идеята за вграждане на сянката на човек, за да бъде здрава чешмата; чешмата е бяла като Ганаила и след смъртта на двамата мъже в къщата само кожата на Ганаила и мраморът на чешмата се белят на фона на потъналата в черна скръб къща
iii. Дворът на Ганаилината къща – затвореността на Ганаила и семейството им, строгите патриархални ценности, които съществуват; описан е с високи дувари, чимшири, цветя, богатство на покъщнината и божигробската върба, символ на дълголетието и мъдростта.

3. Конфликти и идеи
- Етническата принадлежност се губи на заден план зад характера и чувствата на героя, зад волята и героизма му
- Вътрешният конфликт на Божура: тя завижда на Ганаила и иска да е като нея, мечтае си за красотата й, за лежерността и спокойствието й, иска да живее в нейната къща и да има нейните ухажори; ядосана е на Ганаила, защото отпраща всички сватовници без видима причина; стреми се да замести Ганаила, иска да се докаже, че е повече от нея, затова и се влюбва във Василча; мечтае тя да заеме мястото на Ганаила в сърцето му, тя да бъде ухажваната и обичаната, тя да бъде желаната съпруга и да докаже на Ганаила, че и тя е способна да има съпруг и човек, който да я иска.
- Покорството – Божура осъзнава, че няма общественото положение на Ганаила, че няма нейната къща и външност, затова е готова да се преклони пред мечтата си, готова е да изпълнява всяко желание и каприз на жената, въплъщаваща в себе си мечтата на циганката; слухът, че Василча ще се върне и ще се ожени за овдовялата Ганаила наранява Божура; тя е готова да нарани и обиди господарската щерка, но в следващия момент осъзнава своето положение, своето място в йерархията и е готова да “се простре на плочите и [да] целува нозете й. Само да я пуща в къщата си, само да не затваря вратите си за нея!”
- Любовта е последвана от смъртта, както е в почето разкази от “Старопланински легенди” – любовта подтиква Божура към следване на мечтите си, към дела, които й носят свобода; чрез тази свобода Божура реализира истинската си същност, показва, че копнее за любов, за човек, който я желае и обича; смъртта идва като наказание за Василча, който се възползва от Божура и така бързо забравя за Ганаила; от друга страна, Божура я приема спокойно, тя е нейният път към спокойствието, тя е спасение от тегобите на живота и самотата, и е награда за търпението й, силния й дух, гордостта и достойнството, с които носи бремето си.
- Героичното в жената – най-големият грах за християнина е изкушението, което предизвиква жената, и любовта към нейната красота; представена като героична и смела, в името на любовта не се страхува да пожертва честта, достойнството и живота си. “Божура ходеше... из село, но сега сама и задяната с дете. Тя носеше открито срама си и не криеше от никого греха си.” Тя стъпва гордо и с вдигната глава, сигурна е в думите на Василча и е готова да го обича винаги: “Лош бил...пиян бил! Аз тъй го искам! Да пие. Да лудува. Аз тъй го искам! И не ка ме бие, нека ме тъпче с краката си. О, василчо, василчо...!” Носи плодът(детето) на своята любов и героизъм без свян и срам.
- Изборът на совобода – Божура не е типичната патриархална българка; макар и циганка, тя също би трябвало да следва законите на патриархалното семейство; тя обаче не го прави, избира свободата си като започва да люби красив мъж, който прекалява с алкохола; за нея този акт е път и символ към освобождението й; грехът не е проблем, той е на заден план, изместен от любовтта, страстта, красотата и стремежа към свобода.
- Дуалистичната същност на жената – образите на Божура и Ганаила носят двойствен смисъл на желанието и привързаността; Ганаила въплъщава образа на покорната, чистата и добра съпруга “Ганаила не се гордееше с хубостта си и като че не я забелязваше. Тя работеше, а изглеждаше отпусната и ленива. И без да се грижи за себе си, без да иска, разхубавяваше от ден на ден, понапълняваше, снагата й зрееше и се наливаше като плод.”, Божура “харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеше се на тая чиста благоуханна плът, спотаена в меките гънки на коприната.” Тя представя идеала за българската патриархална съпруга – скромна, нежна и “бяла”. В другия край седи нейната пълна портивоположност – Божура. Циганката може да превърне всеки мъж в роб на страстта и подвластен на жаждите на тялото. В нея се открива неще дяволско, лукаво, което е готово да поведе мъжа към грях: “Големите черни очи... гледаха дръзко, дяволито, снагата й беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка.” Тя е непокорна “Да й кажеш нещо значеше да я накараш да си обърне гърба и да прави каквото си ще”, че се явява като пълна портивоположност на Ганаила. Бялто, символ на невинност и чистота, покорство и скромност, се изправя срещу черното, което се свърза с дяволското, непокорното. Двете жени се явяват като тайна за мъжа, като нещо неразгадаемо, сякаш двете се допълват една друга, но в същото време нямат и нищо общо.