Постоянно се сблъсквам с тоя проблем и вече имам чувството,че ще се побъркам. Искам да се променя,но не знам как да го направя,искам да намеря своя начин. Цял живот ме е било..как да кажа..срам ли или не знам какво,да изразявам себе си. И поради тази причина съм станала един безкрайно затворен в себе си човек,който даже вече не знае как да завърже разговор. Струва ви се прекалено сдухано? Секунда да продължа. Някак си от притиснение или прекалена мнителност,не мога да се отпускам сред хората. Те,предполагам ме мислят за някаква особнячка и съответно не ми търсят компанията,а аз си чакам някой да ми обърне венимание,е явно няма да стане. Така ми се иска да се отпусна и да бъда себе си,в някои моменти от живота си съм успявала,но е било за прекалено кратко. И така,аз ако се отпусна ставам прекалено добричка и миличка и заради това ми се е случвало да страдам. Може би именно заради това съм си изградила 'защитен механизъм',за да не страдам. Но,по този начин лишавам от нещо себе си. Нормалното поведение. Сега съм скована и може би скучна. Сигурно е от страх,да. Кой ли обича да го боли? Но как хем да си правя кефа,да се отпускам,хем да не позволявам да ми се качват на главата и да ме боли... Някой може ли да ми даде съвет?