обикновено се получава, когато влагаш ужасно много усилия в някаква друга област, която не е училище, и това ти харесва.. тогава някакси си изграждаш една вътрешна предубеденост към нещата които трябва да правиш, но ти не искаш просто.. защото знаеш, че правиш нещо друго, което едва ли не компенсира и за двете.. сложно е.. и аз не знам защо се получава така.. оня ден си говоря с госпожата по физика.. и тя ми вика.. ти що не учиш така и така.. викам... емии.. свиря.. просто първата ми работа като се прибера вкъщи е да седна пред пианото и свиря в продължение на часове, свиря класика, после си композирам по слух свои собствени мелодии.. после пък идва ред на китарата.. *) и смятай кво става тогава.. почва едно жулене до 12 вечерта.. след което някакси решавам, че не бива да пренебрегвам и акустичната китара и си се излягам удобно в леглото и си свиря разни приспивни неща от рода на боб дилън или някоя балада на гранд фънк.. и се унасям и заспивам ..*) и не мога да правя това и да имам време да седна и да си науча.. а лично на моя бавен и недоразвит мозък му трябват поне 3-4 часа да науча по 1 предмет, защото просто такива неща не мога да запомня.. родила съм се сляпа за книги и за знание.. и ако тръгна така да уча по всички предмети то просто времето няма да ми стигне.. деня трябва да е от по 40 часа е така.. и за спане и за ядене и за излизане навънка.. пробвала съм го тоя метод.. и се получава една каша.. превръщам се в зомби.. иииииии да, знам какво е.. и не искам да си go причинявам отново. и на всичкото отгоре в тоя шибан период на учене, изкарвах само двойки и просто се чувствах адски тъпа, което допълнително допринасяше за лошото ми настроение.. буквално се чуствах по-проста и от най-простите селяндури в класа ми, след като, учила с часове и не мърдала от нас маса време, изкарвам слабите оценки.. наистина, възхищавам се на хора, които учат, но не ей така само за да изкарат петици и шестици, за да може мама и татко да им купят последния модел джи ес ем, за да има с какво да се фукат пред ограничените си приятели, а защото осъзнават, че това е важно за тях и за тяхното бъдеще. осъзнаеш ли това, ти си една стъпка пред останалите.. тези хора не са зубъри. те просто го правят, защото осъзнават смисъла. и дори и да осъзнават, че системата е шибана и учителите в повечето случаи си преподават материала просто ей така, за да си вземат заплатите, пак продължават да учат.. за себе си. не заради последния модел джи ес ем.. не заради шибаните пари, които ще изкарват един ден заради завършените елитни училища.. не заради мама и татко, които има казват, че едва ли не ще направят чудеса ако изкарат шестичка по еди кой си предмет.. просто заради себе си. но това не е за всеки.. и прекрасно го осъзнавам.

понякога дори ми е мъчно, и много ме боли, че и аз не мога да бъда така.. но в крайна сметка всеки е предубеден да прави нещо, може би защото.. така трябва. един ще стане велик учен, който ще спаси Земята от Армагедон и целия свят ще го тачи, друг ще стане милионер, който ще се интересува само от пари, трети ще стане чиновник, който ще попълва документи на ръка и ще се оплаква от живота по цял ден, друг пък ще стане творец и ще радва хората с творчеството си.. ще има пари, колкото да му стигат за хляб. но ще бъде щастлив, за разлика от гореизброените. може би, така трябва.
както е казал Малкият Принц - никой не знае..