Куул.
За олдскуул детските... еми само мечето Ръкспин, другите не ме кефят...

За анимета... еми Ghost in The Shell фанатичка съм,начуква го на Матрицата в гъза и я кара да изглежда като дебилно безмозъчно детско...
И още няколко, но доста отдавна, та в паметта ми са останали само Vampire Hunter-a заради прекрасната анимация и Байбъл Блек защото е извратено на ента степен. Берсерк сега ще го почвам, а на Хелсинг съм изгледала и изчела почти всичко, затова ще заявя че старите серийки са доста скучни... А в мангата и новата четвърта ова има СВАСТИКИИИИ!!!(И произволни цитати от Ницше и Макиавели и черен гавраджийски хумор, ама това е друг въпрос)

За компютърната анимация ще посоча новия Беоулф(не друго, ами заради големите количества изродщина и извратения, както и симпатичната визия. Предназначено за моя тип публика- пъпчиви млади бъдещи психопати-чекиджии и стари моми, които са се отегчили от истинските мъже и са тръгнали по teh fictional ones). Още Waking Life, макар на моменти да ми се драйфа от оптимизма му, е още един хубав опит да се набута нечия философия на екрана. Да живее и Шрек заради гениалните пародии на приказките като изключително разширено понятие. Файнъл Фентъзи шестицата, фантомите ме кефят без особена причина, но изключително много...

И по картууна съм ветеран още от шестгодишна възраст. Любими:Ед, Едд и Едди, когато не съ твърде заети с хилериъс кретения, създават прекрасни изкарикатурени психологически портрети на основните типове дечурлига. Едва ли някога и накъде ще открия герой, който толкова прилича на мен, колкото Ед.(макар че може би загрява малко по-бързо от мен и вдъхновението му идва по-често).
Иии Били и Манди, защото улавят по перфектен начин духа на мейнстрийм фентъзито, готиката и хоръра и се гаврят с него както малко писатели могат.
И Фостърс Хоум, заради уникалните образи.

Също така Салатените Пръсти, които ми бъркаха в нервите докато не получих един прекрасен душевен оргазъм иии класическите Хепи Трий Френдс.