В продължение на 8 месеца от както сме заедно с моя приятел, аз давам всичко от себе си той да се чувства щастлив. На него му е добре, но аз не съм щастлива... Твърди, че ме обича и че дава абсолютно всичко за мен, че аз съм най-важното нещо в живота му, че ще плаче дори, ако се разделим... Твърди го от време на време в скайп.. И после? Та той не полага поне малко старание, за да ме накара да се чувствам човек...или е твърде малко.На него му стига това, да си мисли за мен... да знае, че има някой, който го подкрепя за всичко. Но това, че ме обича, аз го чувствам 2-3 пъти в месеца... Говорили сме доста пъти, твърди, че ще се промени.. но не го прави... вчера говорихме отново, дадох му последен шанс, бяхме на ръба да се разделим. Трябва ли още да му прощавам и да му давам шансове? Обичам го, това е факт и за това толкова време се боря и правя компромиси. Но има ли смисъл, след като аз не съм щастлива?
п.с. Той продължава да вярва, че (цитирам) "Ти си най-доброто ангелче и си твърде добро ,за да сложиш край..."