Патент на българите е поговорката "по дрехите посрещат, по ума изпращат", само че вече така се е преобразила, че ако някой пишман разбирач не му харесат дрехите и стила ти, хич няма и да ти даде възможност да разкриеш умственият си багаж. Но, какво да правиш, когато живеем в страна, когато за да излезеш навън ти трябват поне 15 минути приготовления, а по улицата виждаш дами, които сигурно отделят поне час, щото ако случайно ги види някой познат негримирани, негелосани, несресани, с мръсни обувки и т.н. ще се свърши света? В малката страна, в която дето се вика всички се познаваме, чуждото мнение открай време е най-важното. И винаги са ми били тъпи разни логики, че видиш ли, като излизаш с анцунг (нещо, което правя почти всеки ден) и едва ли не трябва да си луд, щото е срамота с анцунг да излизаш за нещо друго освен спортуване. Темата е интересна, по-нататък може да се включа с още коментари, ако някое мнение събуди интерес в мен.