Работата е там че съм влюбена и то много! Той нема никакви чувства към мен.. бехме заедно за кратко преди доста време, но ме заряза.Пълни противоположности сме.Бях решила да се права на много яка.. не го търсих бях с други момчета с негови приятели.. уж да ревнува.. донякъде постигнах целта си.. но само за кратко.Всичките ми приятели ми се обесняват как може да съм си загубила ума по такъв задръстеняк - такъв е и да съм погледнала какви хубави момчета има около мен и т.н.не ме интересуват.АЗ ИСКАМ НЕГО !!!! Реших да спра да се права на "путка" и да го търса и да излизаме... да не го оставям намира.. колкото и да се дърпа.. Какво мислите?Правилно ли е ?Имам надежда.. дори не знам от къде просто така чувствам нещата.
Само не ми казваите че да го забрава е най-добре.... защото съм готова да се боря за него до края.. Благодаря изключително много на всеки, който прочете това.. и ще съм още по благодарна на малко помощ.