Да се правиш, че не те боли е по-болезнено отколкото като признаеш, че ти липсва, нали?!? Колко трудно е да прикриеш чувствата си... да се правиш че не ти пука, а всъщност ти идва да му се хвърлиш на връта и да го разцелуваш... Не е ли по-лесно да си поплачеш, отколкото да се правиш на "силно" момиче?!? Но вероятно е по-важно да запазиш "достойнството си" (ако въобще ти е останало такова! !), отколкото да кажеш на любимия че ти липсва и си готова да направиш всичко възможно, за да сте отново заедно!!! Хора, къде ни е акъла?!? Защо се самонараняваме?!? Ииии... защо всичко това е толкова трудно и толкова боли?!?

{Просто изблик на чуства... ако не ме разбирате не пишете коменти!}