Геноцид

[Sonnenkinder]

Една красива тишина
погълнала всичко живо
В онази бяла светлина
убийството е красиво




Един епичен дъжд от бомби
превръна цялата земя в катакомби
"Нека всичко да се превръне в пепел!
Нека никога вече не пропее петел!"

Няма вече песен,няма смях
сърцата им на пода,а не в тях
Човеци от олово,заспали вовеки
на позорната смърт,в любов се обрекли

Изправен безстрашно,в цял ръст
присмехулно размахал пръст
Самоуверено,напреде сочи.
за да отнеме блясъка от детските очи

А те горките,плачат в хор
за бащината смърт,печален позор
Сълзите им се смесват с горещия прах
треперят в прегръдките на нечовешки страх

Крехките сърца,бърже пропяват
не омраза,а любов изповядват
Те са децата,децата на здрача
жално взиращи се в очите на плача

Без гримаси,без усмивка плаха
без души са-та и децата заклаха
Чудя се,кой ли ще се опомни пръв
та да спре леенето на човешка кръв

[p0is0n{f}]

ох чак тръпки ме побиха!