Бяхме заедно 8 месеца...първата ми споделена любов.Никога няма да я забравя...Снощи в последния ни разговор й казах...ти си първата,искам да те срещна след 100 години за да си последната...Нараних я като я лъжех.На 20 съм тя е на 17.Нямах смелостта да бъда себе си,от страх да не я изгубя,но се получи обратното...в един момент любовта ни умори,тя се отдръпна,а аз с всички средства се опитвах да си я върна...тичах до тях 4 км за да й подаря едно цвете,оставях шоколад пред вратата й,подарих й сърцето си,но това още повече я отдръпна.Желая тялото й и когато я видя ми става нещо...тя казва спри се,но аз не мога
общо взето-омръзнах й