Пушкин - стихове

[EvilBrunette]

Здравейте! Много ще съм Ви благодарна ако ми намерите няколко стихотворения на А. Пушкин (на български), защото трябва да уча наизуст и не мога да намеря книгата или в нета. Мерси предварително...

[LipSoFAnAnGel]

~~~На А.П. Керн~~~


Запомних ония миг чудесен,
когато се яви пред мен-
като видение небесно,
на хубост гений въплътен.

В жарта на порив безнадежден,
в шума на мирски суети
дочувах ти гласа, тъй нежен,
сънувах милите черти.

Годините минаха. Метежен,
сърдечен плам се укроти.
Забравих образа ти нежен,
гласа, небесните черти.

На заточението в мрака
летяха дни без близъл зов,
без божеството, без образ чакан,
без сълзи сладки, без любов.

Душата от съня се стресна-
и пак се ти яви пред мен
като видение небесно,
на хубост гений въплътен.

И бий сърцето упоено,
и тръпне то във порив нов,
към божеството устремено
за сълзи сладки, за любов.

Александър Сергеевич Пушкин

[petiam]

а някой да знае други?

[onestar]

Чудесен ден. Мраз, слънце вън,
а ти все още в сладък сън
унасяш се. Стани любима,
с очи щастливо засияли
срещни Аврора бореалис,
красива и неповторима!

Ти помниш, снощи хали виха,
мъгли небето мътно скриха,
зад облаци петното бледо
на жълтата луна пълзеше,
и ти с печален вид седеше.
А днес... отвън вълшебство гледа!

Под небосвод необозрим
постлан е приказен килим,
снегът на слънцето сияе,
лесът прозрачен се чернее,
през скреж ела се зеленее
и ручей под леда играе.

А стаята с янтарен блясък
е озарена. С весел трясък
дърво в камината пламти.
С мечти приятно е в кревата.
Но хайде кончето в шейната
да впрегна и да полетим.

Да полетим сред девствен сняг,
любима, нека в своя бяг
ни носи коня вдъхновено.
Полето пусто да споходим,
леса вековен, неидброден,
брега на ручей вледенен.