Скоро четох една приказка на едно детенце и едно определение ми се запечета в мозъка... "тя беше по красива от самата зора, очите и бяха бистри като планинско поточе, косата и все едно изтъкана от златни нишки.. а щом тя се усмихна слънцето позеленя от завист..."
ай ся си търси приказното момиче

само където в днешно време момчетата гледате не усмивката на която и слънцето би завидяло, а прословутите 90/60/90...