Здравейте първо ! Искам да ви задам този въпрос тъй като от доста време го обмислям и не мога да стигна до еднозначен извод. С приятеля ми бяхме заедно 2 години и няколко месеца. Преди месец и половина обаче се разделихме.Ситуацията е такава,че първоначално бяхме се разделили за известно време по негово желание,тъй като той живее в друг град и по едно време се бяхме отчаяли от това разстояние (последната една година от връзката ни той не беше в града,в който живея аз ),затова се разделихме.Но някакси половинчато,т.е. можем да бъдем с други хора,но без секс и т.н. И си знаем,че сме си заедно или поне след време ще бъдем. И дотук всичко беше ок. Само,че миналата година имаше дълъг период,в който бяхме разделени ( 7 месеца по-точно),в който аз ходех с друго момче и от тогава той много го намрази. Лятото бяхме скарани с приятеля ми аз се целувах с онова момче и той много ми се обиди. И сега когато си определихме тези така да ги нарека "правила" аз излизах с няколко момчета само,че не се получи с нито едно от тях и сигурно ви е ясно какво стана отново се целувах с онова момче (бившия ми).И въпреки,че приятеля ми не бях длъжна да го осведомявам за случая много ме гризеше съвестта и му казах какво се случи.От тогава сме разделени и той не желае нито да ме вижда,нито нищо.Нито пък си идва при мен в родния ни град.И така вече месец и половина и тъй като аз много държа на него е изключително тежко за мен.Та според вас прав ли е той да ми се сърди за случая или не ? Според него щом не съм уважила желанията му и не съм се замислила над последствията и това,че ще нараня чувствата му значи не го обичам. И може би отстрани така изглежда не знам...Става на въпрос,че той смята че аз имам някакво вечно задължение към него да не общувам с бившия ако искам да имам някаква връзка с него или какъвто и да е контакт ( ТОЛКОВА МНОГО ГО МРАЗИ) ..... Мислите ли,че е прав или преиграва и се държи детински ?
Благодаря предварително на тези,които ще го прочетат и ако обичате не ме упреквайте за постъпката,и без това съжалявам достатъчно...