
Първоначално написано от
wehrmacht
и как става тая работа
С чар.С подход.Сега как да ти се обясни или е в теб или не е.
Никои неможе да ти направи наръчник.Ловиш момента импровизираш.
Ако спортуваш даваи.. атлетичната стоика е бонус.
Запиши се за месец два може и повече на някакви танци.
Да свикнеш малко.. ще добиеш известна стоика грация.Ще можеш да танцуваш с различни партниорки и ще свикнеш с присъствието им.
Усмихваи се .. но не изкуствено и не прекалено много.
Контакта с очите е много важен.Гледаи хората докато говориш с тях.
Докосванията също са важни.Когато видиш момиче докосни я по рамото а не я хващаи за кръста веднага..(не тичаи и хващаи непознатите хора ясно.. това е само пример..)Лека по лека минаваи по на доло стига тя да ти позволи.Заговаряи хората с трик.С нещо различно от "искаш ли да си ми приятел".Не живееш в света на Барбароните.Не показваи на жените че си луд по тях.Даваи по тежкарско.Нека сами поискат повече.
Разказваш смешки но в някакви граници не искаш да станеш градския шут.Избягваи да псуваш,ругаеш.
Обличай се добре.Не излизаи с омачканата риза и окапания панталон.Къпи се редовно и ползваи някакви ароматни неща..(ако искаш и елхичка с аромат на ванилия) Подържаи добра хигиена нокти,коса къпи малкия шнорхел по често.
И лека по лека ще станеш така наречения 'играч'.Стига да не згафиш.
Хората обичат интересните хора.
Мога да ти дам пример за последния ми път ..Качвам се аз във влака щях да се пребирам в родния краи.И бях си наумил че ми трябва някакво занимание през 3часа път.Минах по всички вагони като дискретно огледах кои къде седи.Видях че в едно купе има едно момиче и имаше смао едно свободно място.Дръгите места бяха с багаж и разни старци.Прецених ето в тази среда мога да изпъкна.Момичето беше доста симпатично.Указа се студентка в УНСС.Както и да е.Сега беше момента да направя първата крачка.Отворих вратата като възпитано попитах дали мястото е свободно.Хората от копето ми казаха че е , а момичето само ми кимна.Влезнах оставих си багажа.И седнах проведох един бърз разговор по телефона относно работата и преключих докато си пребирах телефона я погледнах право в очите и я попитах за книгата която четеше.Тъикато автора ми бе познат можех да говоря по темата.Та автора бе Марио Пузо.А самата книга бе Сецилиянеца.Бях я чел преди много години но имах спомени.Тя ме погледна и започна да ми разказва.За миг се отпусна толкова много.Започнахме да си говорим за литература.За музика за всичко подчти, след около час я попитах как се казва.В началото името и не ми бе нужно.След няколко спирки местата се освободихаи тя седна до мен.Като продължавахме да си говорим.Тъиката влака бе късен бе доста тъмно.. и след малко късмета ми послужи.. лампите огаснаха и единствената светлина бе от лампите в коридора и аварината лампа в купето.Тя остави книгата на странна.Така или иначе нямаше как да продължава да ми чете пасажи от книгата.Аз просто се обърнах и я целунах по устните и след миг тя вече ме бе награбила.Лично бих казал че не беше много добра в целувките но след малко хвана ритъма.Натискахме се известно време ..и доиде време да слизам.Тя ми откъсна късче от книгата си и написа телефона си.Аз и предложих че може да ми го каже имам телефон.Тя се почъства доста глупаво и се изчерви.Каза ми номера след което поиска моя.Извиних и се че няма да и го дам понеже скоро ще го сменям(излъгах, не обичам да си давам номера).И слезнах.Тя ми махаше докато влака тръгна...Никога сигорно няма да и се обадя.Но пък си прекар добре 3те часа.Не казвам че е кои знаи какво ..но просто си бях естествен и не ми се налагаше да мисля сюжет.Особено с непознати хора може да си всеки.Можеше да кажа че татко е много богат петролен магнат а аз патувам с влак понеже ми е страст.Но не бе нужно.
Сега остава само да намериш малко смелост за да те видим и теб на предната линия.
Успех
ПС
Това си бе чиста хвалба моито
