Помощ за ЛИС за "Приказка за стълбата" от Смирненс

[thefreakykid]

Значи, трябва ми Литературно Интерпретативно Съчинение на една от следните теми:
-> Обезличаването на човека в сатирата "Приказка за стълбата"от Христо Смирненски
-> Сатиричната визия за изкачването по стълбата,която води надолу

Рових из нета, но намерих само в www.pomagalo.com, а там е платено.
Направих такава тема и във Всичко тийн накуп, защото ми трябва спешно за утре.

Т.1 от правилника!
swords1010

[dixo]

ehee koga stignahte tam nie sme o6te na potomka :P

[thefreakykid]

Ееее, ние бързаме. + това тоя цербер се беше разболял по едно време и я заместваше един друг оУуигофуен, който между впрочем си пишеше шестиците ей така

[nicolepcd]

Аз намерих някакви в помагало, но не знам кое ще ти свърши работа... дай линк, аз ще ти го дръпна
П.П. Ние сме до "Дамата с Ренгеновите Очи" Тоест вече го минахме...

[nicolepcd]

Надявам се скоро да се появиш, защото не мога цяла вечер да седя на компютъра

[WitcH_oF_DooM]

В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промя¬ната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез при¬казния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срам¬на сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.
Герои на творбата са „сивите тълпи на мизерията”, и момък „с изправено чело и вдигнати юмруци”". Той е „плебей по рож¬дение” и „всички дрипльовци”са негови братя. Съдбата им е обща. „Младият мо¬мък”, така Смирненски нарича своя герой, мрази „ония горе", причинили страдание на всички излъгани от неми¬лостивата социална съдба. Онеправ¬даните „стенат по-зловещо от декем¬врийските виелици”, лицата им са „жъл¬ти като пясък”. Това страдание пораж¬да желание за мъст у героя на Смирненски : „- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми... ”. Но пътят му към спра¬ведливото наказание на „ония”- „там горе”, е пресечен от неочакваната сре¬ща с Дявола - символ на злото и изкушението. Разбунтувалият се млад момък, защитник на „всички дрипльовци” и незаслужено страдащи, сключва сдел¬ка с изкушаващата го сила на властта. Това е дяволското у човека, което по¬губва доброто в него. Остава да властва вечното зло със своите различни изме¬рения. В „Приказка за стълбата” то приема образа на властта на „ония” -„там горе”, към които тайно се стреми героят, без да осъзнава злата си съдба. Дяволското е в него, а Дяволът, като ге¬рой в приказката на Смирненски -сключва сделка с младия бунтар, стис¬нал гневно юмруци. За всяко стъпало от стълбата към властта Дяволът определя висока нравствена цена. Последователно младежът продава слуха си, паметта и сърцето си. Така героят залага своята човешка същност, продава неусетно са¬мия себе си. Властта го купува посте¬пенно, неусетно. Подменя нравствени¬те му сетива със студенина и безраз¬личие, превръща го в един от ония, от върхушката, които се смятат за бого¬помазани и гледат с презрение на тълпата, т. е. народа, там долу.
Човешката същност не остава една и съща. Тя се променя в зависимост от средата, в която живеем, от хората, с които дружим, и от решенията, които взема¬ме. Човек, вместо да върви нагоре, може да се окаже върнал се назад, вместо да се развива-да деградира нравствено. Дя¬волът изкушава героя, той е лукав и съоб¬разителен. Промяната настъпва неусет¬но и незабележимо у „младия момък”. Той не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! ”
Възмущението расте. Разгневеният млад бунтар гори от желание за възмез¬дие - да бъдат наказани виновните за страданията на неговите „братя". В диалога с Дявола, купил вече човешката му съвест, е разкрито невидимото тър¬жество на злото, обсебило нравствения свят на вече променения „млад момък”. Когато продава паметта и сърцето си, той вече трудно може да остане на същите нравствени и морални позиции. Изгубил човешкия си облик, се превръща в соб¬ственото си отрицание, в това, срещу ко¬ето се е борил, което е отричал, преди да поеме по дяволската стълба към властта. Защото това, което Дяволът всъщност променя у него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването му по стълбата нагоре - от позицията на „ония горе”. Нравственият закон, извеж¬дащ го до върха, за да отмъсти, се проме¬ня, както и самият герой-борец за соци¬ални правдини. Изкачил се най-горе, той вече не е същият: „Аз съм принц по рожде¬ние и боговете ми са братя!” Сега за него земята е красива, а хората - щастливи. Това е цената, която плаща, за да стигне до върха - човешкото у себе си. По¬бедител в тази „приказка” е Дяволът, т.е. злото, и това е, което я различава от при¬казките с традиционно щастлив край. Променяйки се, героят на Христо Смирненски извършва предателство спрямо идеала си за социално щастие на страда¬щите свои братя. Но той предава и себе си, и то доброволно - без нравствени уг¬ризения. Най-странното е, че за разлика от отрицателното отношение към по¬вечето от героите предатели в литератур¬ните произведения, в тази творба нрав¬ствено промененият млад момък от „пле¬бей по рождение” в „принц” и „брат” на боговете предизвиква само жалост. Той е достоен единствено за съжаление. Мла¬дият човек продава душата си в замяна на това да се изкачи до божествените вър¬хове на властта. Вече там, „горе”, той е изгубил човешкото отношение и съчув¬ствието към страдащите свои някогашни „братя”, забравил е целите си, променил е светогледа и ценностната си система. Известно е, че всяка сделка с Дявола во¬ди до непоправими промени в само¬личността на човека. Да продадеш душа¬та си е най-прекият път до изгубването на принципи и идеали, на чест и достойн¬ство. Без човешка нравственост понятие¬то съвест губи смисъл и промяната на света е невъзможна. Злото винаги ще по¬беждава, както Дяволът - човека в битка¬та за власт в „Приказка за стълбата”.
Това е голямото предсмъртно прозре¬ние на Христо Смирненски. Действител¬но: „Пътят към ада е осеян с добри наме¬рения.” Това доказва, че цената, която плаща героят, е много висока. Той по¬лучава власт, която е измамно щастие в човешкия живот. Компромисите водят към нравствени престъпления, целите остават непостигнати. Пътят към властта е път на самотата и предателството. Там, „горе”, на върха човекът винаги е сам, предал идеали, „братя” по съдба и човеш¬кото в себе си. Още в началото на про¬изведението Христо Смирненски посве¬щава творбата си „На всички, които ще кажат: „ Това не се отнася до мене! ”, за да покаже, че това може да се случи на все¬ки и никой не е защитен.
Изменникът в образа на героя изгубва честта си. А да си човек на честта, значи да отстояваш принципите и идеалите си докрай, да държиш на дадената дума. Изгубената чест се заплаща. Тя води към моралната безотговорност и предател¬ство.
В „Приказка за стълбата” героят от „плебей по рождение” се превръща накрая в „принц по рождение”. Смирненски вну¬шава, че изгубил себе си, човек губи реал¬ните представи за света, който от грозен става красив, а хората от нещастни - щас¬тливи. Нещастието на героя на Смирненски се състои в загубата на най-ценното -чистата и светла душа.

[WitcH_oF_DooM]

Дано да ти е от полза