ми аз определено съм се убедила ,4е това не е решение на проблемите ,по скоро може да се приеме като нелеп опит на страхливците да избягат от живота си . Честно казано и аз много пъти съм била на крачка от тази безмислена стапка,но в такива моменти винаги ме е потдържала мисълта за нещата които искам още да изпитам и постигна в живота си (например някой ден да си имам детенце и да чувствам как расте в мен...). Пък и освен това никога не забравяй да мислиш и за хората които ще останат на този свят и ще страдат по теб. А и изобщо да не споменаваме че проблемите които имамен на 14 , и които тогава означават крач на света за нас едва ли не, след година две изглеждат супер смешни и човек се пита кво изобщо го е било прихванало Тъй че горе главата и не мисли за глупости всичко се оправя