Ето,че дойде и деня в който тръгнахме с моето момиче,след доста чакане,4 месеца от както се знаем и 2 месеца от както се познаваме и излизаме заедно.Много се старах,много усилия и търпение вложих,дори започнах да мисля за някакво бъдеще.Приказките в любовта обаче като,че ли винаги пречат.Може би не трябваше да и обяснявам чак толкова чувствата си!По-добре да бях мълчал и да не я обърквам...
Харесвам я,държа на нея,ценя я,обаче тя не ми вярва и дори ми го каза.Не и се сърдя,само с времето мога да и покажа,че наистина съм това което съм и не говоря лъжи.Не го ли разбра обаче за всичкото това време?
Не съм разочарован въпреки всичко,щастлив съм,когато я държа за ръка съм горд да кажа това е моето момиче,всеки миг с нея е готин.
И все пак още първата вечер от както ходим се чувствам неловко,неудобно,защото виждам притеснението в нея.За цялата вечер я целунах само 3 пъти,минало е толкова време от когато не съм бил с момиче,да не говорим ,че никога не съм имал гадже.Чувствам се като някакъв зубър и смотаняк.Имам чувството,че не знам и как да я целуна.Днес сутринта станах много рано,мисълта за нея не ми дава да спя,въпреки,че снощи се прибрах късно,след като я изпратих се видях със старите приятели.Пред тях не говоря нищо за нея,те знаят що за човек съм,не искам да им обяснявам с коя ходя и какво чувствам,защото не искам да ми попречат по някакъв начин.Те ме забъркват само в проблемиСамо им казах да не говорят за мен и нея пред никой друг и да се правят ,че не знаят.Снощи дори щяха да ме арестуват заради тях,какво щеше да си помисли моята сладурана,какво щях да кажа на наште,изобщо пука ли му на някой за мен си мисля пак.С моето момиче се държа като спек,честно казано.Не искам да кажа,че вината е в нея,обаче всеки път когато почна да я прегръщам и целувам,тя е притеснена,така ми се струва,единствено когато я държа за ръка май се чувства добре,тогава и аз се чувствам добре.Говорим си много,на всякакви теми,тя знае много за мен,обаче все едно съм и приятелка,не гадже,дори не знам като какво ме възприема тя.
Снощи когато я изпратих до утях,не се прибрах,от много време насам излязох пак по улиците,спомних си как се мотаех преди с приятели,ходех по кафета,забивах гаджета без да чувствам нищо към тях,за мен те бяха просто "спорт".Влязох в едно кафе с приятелите,тогава видях едно момиче с което флиртувах преди,държах се лошо с нея ,обаче тя се зарадва да ме види,дойде при мен,хвана ме за ръката,прегърна ме,говорехме си много близо заради силната музика,помислих си,защо моето момиче не ме чувства така близък и не се държи с мен така,не хапя мамка му.Сега обаче чакам моето момиче да влезе в скайп,да се разберем,да излезем на разходка,защото искам да я видя,да бъда с нея.Станах рано сутринта,а тя още не е влязла,хваща ме параноята,че не иска да влезе заради мен,че не съм се представил като трябва първата ни вечер.Чувствам се като смотаняк,наистина.
Все едно съм 2-ма различни човека,с курвите съм готин,с доброто момиче не струвам нищо.И с тия целувки ми е много трудно,имам чувството,че ако тръгна да я целувам по-страстно тя ще се дръпне и ще се смути.Аз искам да се чувства добре с мен,не искам да я притесня по какъвто и да е,целувам я почти формално.Като,че ли вече съм и забравил как става и много се притеснявам,комплексирам се почти.Почти не използвам езика си,даже не помня какво е страсна целувка между гаджета,помня само,че трябва да има сихрон с партниора и взаимни чувства,сега има ли ги не знам.Имам чувството ,че е с мен,защото не иска да ме нарани и т.н.
Какво да правя бе хора?Къде е проблема?