хаха... мойто първо "истинско" гадже беше когато бях края на 14, началото на 15 години.. беше сууупер хубаво като за първи път да усетиш любов ли, и аз не знам как да го нарека, привличане, може би. запознахме се когато бях в софия ей така да си купувам разни глупости .. с една приятелка.. и още няколко нейни приятели.. спомням си първият ми път когато се целунах.. беше ми ужасно конфузно и просто не знаех какво да направя.. ахахх
а си спомням още по-конфузната ситуация, когато трябваше тате да ме прибере с колата, защото си тръгваше от работа.. а той човека си е в софия, а а з - в перник.. и татко се прибираше към вкъщи..
хаааааа...
като че ли беше вчера..
и беше яко сеч когато тате ни видя.. смисъл той не направи нищо.. реагира си нормално човека.. но на мен ми стана неудобно..
..
иначе това ме напомня да го издиря някой път, да го видя кво прави копелето.. всъщност като се замисля се оказа свесно момче.. но в крайна сметка заради растоянията трябваше да се разделиме .. той поиска така.. а аз тогава някво се сдухах яко за 2-3 месеца и бях в шок.. след което си хванах друг..
ебаси как хвърчи тва време.. все едно беше оня ден, когато късно вечерта си търсихме пейка в Борисовата Градина, в онзи студен ноемврийски ден, аз както винаги не се бях облякла добре и зъзнах от студ, а той ме учеше да се целувам.. а аз си умирах от срам *)
беше.. забавно (: