Принципно се радвам на щастлива,здрава любовна връзка в която ме обсипват с нежност и грижи,но това се дължи може би главно на слепотата ми за някои негови постъпки.Попринцип е прекрасен човек с невероятно добра душа,всеотдаен,жертвоготов ен и нежен,но е има много тежки здравословни проблеми със сърцето и белите дробове и се отнася много пренебрежително към здравето си,излага го непрестанно на риск и ме измъчва с ужасния си непукизъм в това отношение.Може би нямаше да е на дереджето,на което е,ако не бяха "загрижените" му приятели,които знаят за проблемите му,но продължават да се напиват и да пушат кутии и кутии с цигари заедно с него.. .Вследствие на тези периодични запои получава страшни присъпи,дави се,не може да диша,сърцето му спира,повръщането няма какво и да го споменавам,то си е постоянна екстра.Всичко това щеше да е мъчителна безотговорност,ако не го утежняваше всеки път със страшни изпълнения.Напива се и се весели в компания,после се изтърсва мъртъв при мен,изкарва си пристъпите на задух и всичко останало,а аз само го гледам как се гърчи и какво ли още не и нищо не мога да направя Само плача и се страхувам,дори лъже техните,те не знаят в каква степен са сериозни проблемите му,а когато се опитам да им кажа,той по някакъв начин ги кара да не ми повярват.Такива "събития" има на всеки 2-3 седмици и са последвани от много рев и извинения,че няма да се повтори...до следващия път.През цялото време е нежен,романтичен и прекрасен,но с всеки път ексцесиите са все по-сериозни и нервите ми както откачат,така може да не закачат вече... Тази вечер ми звънна по телефона мъртво пиян,чух го как не може да диша,как се дави,после легна на средата на пътя и каза,че чака да го газят.Чувах как колите набиват спирачки и свирят с клаксони,а той не ставаше и не ставаше.Разплаках се,откачих,а той "за по-драматично" ми затвори Вдигнах баща ми в 23 часа да го търсим с колата,в същото време ми звъни,че се бил прибрал Да оставим настрана това,че вдигнах баща си,че щях да умра от страх...Звъни ми отново и вика "Не ми звъни не ме търси не те заслужавам"...Слушам си го аз по телефона как драйфа....Аз лично никога не бих допуснала да притеснявам някого по този начин за себе си,имам чувството,че го прави,за да ме мъчи!За да се страхувам,че мога да го загубя,или нещо от този род.Не,че ги няма проблемите,но май иска да извлече полза от тях,вместо да си помогне.Има комплекс,че съм прекалено хубава и добра за него и може би се опитва да прави "атракция" така Иначе не съм изживявала такова невероятно щастие и такава любов с никой!Пълна душевна съвместимост...освен в тези моменти,в които се чувствам уплашена като животинче,унизена от това,че не го е срам да ставам свидетел на най-жалките му моменти,измъчена от страха за него..... А след случая отпреди часове,вече се чувствам направо отвратена...отвратена.