Дълго време бях сама... Срещнах едно момче, тръгнахме и ме заряза... може би не трябваше да се хвърлям на първия срещнат, но бях отчаяна... всичките ми приятели с гаджета, щастливи и аз исках да съм си с някой. мн хлътнах по това момче... В едно училище сме, ужасно ми е ... минавам всеки ден покрай приятелите му и покрай него и едвам се сдържам да не заплача... имам и друг проблем- здравословен, припадам често... казват че е от многото натрупани емоции... знам че не трябва да се изживявам, но какво да се прави... започнаха пристъпите ми покрай болестта на майка ми - рак на гърдата... мн ми е гадно да я гледам така... въпреки всичко в училище се справям добре и имам страхотни приятели... но имам чувството че започвам да се затварям в себе си... мисля че не съм същата вече! Винаги съм била душата на компанията и всички ме познават като забавен човек, които не спира да се шегува, но последното ми любовно разочарование уби всичко с мен... нямам сили вече... какво да правя не знам на къде вървя... Благодаря предварително!