Съжалявам, че ви занимавам с глупости, но исках да си излея душата..
Днес скъсахме окончателно с приятеля ми и как да кажа - нещата не вървяха много добре.. Въпреки всичко имам чувства към този човек и ми е трудно да свикна с мисълта, че нищо няма да е както преди.. Даже той иска да се виждаме и чуваме, но мисля че това още повече ще ме наранява - защото виждате ли, още го обичам... Чувствам някаква празнота, а по дяволите не трябва, защото ме нарани много /не му останах длъжна, но това не ме направи щастлива/.. Какво да ви кажа - мисля да не се връщам към миналото, трудно ще е, но това е най-правилният избор за мен.. Няколко пъти направих грешката да се събера с този човек и мисля, че след всеки път ставаше по-зле и по-зле. Надявам се да е щастлив без мен, аз повече не мога да се боря за неговата любов.
Тъжно ми е, съжалявам, но трябваше да си излея мъката. Ако искате заключете темата - просто исках да споделя с вас - да, хората, които не познавам...