Ами,опитвам се да го забравя,но той постоянно ми изплува в ума.Как бяхме заедно и как ми говореше и в следващия момент се сещам,че едва ли някога ше бъда с него и се питам Защо по дяволите продължавам да мисля за него и да си давам напразни надежди.Всички ми казват,че мога да съм с него,но аз се съмнявам,защото всичко свършва до вечерта,виждаме се на дискотеките и толкова,на следващите пъти(през деня,на кафе примерно,когато сме в компания) се гледаме без да се кажем нищо.Не знам какво иска той,може би съм прекалено малка,за да го разбера.Дойде ли вечерта идва при мен и всичко е ок,но през деня всякаш го е срам,което мисля е абсурдно за неговите години,пък и не ми изглежда такъв.

Та въпроса ми е да спирам ли да мисля за него или имам някакъв шанс с него?И ако трябва да спра да мисля,то по какъв начин,по дяволите!?