.
Отговор в тема
Страница 1 от 3 123 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 74
  1. #1

    За всички сръбски шовинисти и свръхбългаромразци

    През Балканската война сръбските войски влизат във Вардарска Македония все още като съюзници, братя и освободители на местните хора, имащи тогава съвсем чисто българско самосъзнание за разлика от сега и въобще неподозиращи за мрачното подтисническо бъдеще, което ще тегне над тяхната земя. Сръбския крал Александър е посрещнат радушно от българите в Скопие, малкото десетгодишно момиченце Веска Зойчева с усмивка му поднася букет цветя, а той я пита: "Па ща си ти?" (Каква си ти), тя му отговаря с детска невинност: „Българка“ и той я удря с камшика си през лицето. Тогава ВМРО произнася смъртната присъда на сръбския монарх изпълнена след години от Владо Черноземски. При т. нар. Марсилски Атентат Владо Черноземски го разстрелва заедно с френския външен министър. Тогава ВМРО беше организация наистина бореща се за българските национални интереси и свободата на Македония.

  2. #2
    [size=12pt]Па шта си ти?[/size]

    "Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
    във твоя дом безочлив чужденец.
    "Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
    душата ти некакен пришълец;

    "Па шта си ти?" - туй питане навред -
    при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
    о, бъларино, сърбин ти полага
    и чака с начумерен лик ответ.


    Но ти пази се, прав ответ не давай.
    Кажи се португалец кюрд, сириец,
    лапонец, негър, циганин, индиец -
    но българин се само не признавай.

    Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
    влече позор, побой, затвор, изгнанье -
    невидени при прежните тирани.
    Скрий, че си българин в най-българския край
    ;


    че си потомък Самуилов, на Атонский
    Паисий внук; скрий на коя си майка син,
    на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
    и езерата и горите македонски!

    Не споменувай Лозеград,
    Люлебургас, ни Булаир ужасни:
    ти би разбудил подозрения опасни,
    че на героите техни може да си брат.

    Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
    дъбрава, езеро, река, рид, планина
    ще викат с глас през всички времена:
    "Тук българи са, българи от памтивека!"

    Иван Вазов

  3. #3
    Из поверителния рапорт, за противобългарските прояви на сръбския
    престолонаследник княз Александър, Скопие, 31 март.1913 г., ЦДИА
    л.153-156.

    След пладне на 11.03.1913г придружен от щаба си, престолонаследникът княз Александър стига в с.Бразда Скопско. Всички слизат от конете си на площада до чешмата, където няколко селянки перат. Престолонаследникът завързва разговор с жените, от които само Гайта Павлова, 45-50 годишна му отговаряла:
    - Какво перете, откъде сте, как Ви казват?
    - Не видиш ли господине, оттука сме.
    - Шта си?
    - Българка.
    - Шта си?!
    - Българка господине!
    - Кой те е научил така да казваш?
    - Аз сама си знам, г-не, така си се викаме ний в това село.
    - Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с
    този камшик!

    - Нас турци са ни били, па и Вие, ако искате бийте ни, аз Ви казвам що
    е право.

    - Не си ли чула бабо, да е имало битка за Косово, па и тука, та е
    пропаднало нашето царство. Какви българи, какви лайна е имало тука, та да се наричаш българка!
    Ти бабо още не знаеш, кои са и какви са българите: те се познават по лицето, те другояче говорят, имат чело смазано назад, шиляста глава, тъп нос, българите са татарско племе. Ако да ги знаеш, ти няма да се наричаш българка. Ти бабо и всички Вие се познавате по челото, по очите, че сте чисти старосърби..

    - Аз г-не не съм била ни у Косово, ни у Сърбия, па нито у България, но
    ние тука така сме се казвали от деди и прадеди, па и сега така си се
    казваме. Ний знаем български владика и български поп, друго не познаваме.

    - Тия владици и попове са ви направили да ходите голи и те са Ви
    подлудили, но сега аз няма да оставя такива владици.

    - Сакаш остави ги, сакаш не ги оставяй г-не, ний сме си такива.

    - Сега наша войска е завзела това място и Вий всички ще бъдете сърби!

    - Кой знае г-не ний тука сме били и под турци и никой не ни е забранявал да се наричаме българи. Имаше тука едни села, които бяха български, а после за пари станаха сръбски..

    - Е, бабо, като те изпердаша един път, ще забравиш старото. Аз и бакшиш щях да ти дам, но сега не ща, защото си лоша баба.


    - Ако сакаш дай, ако сакаш не давай. Ако съм сгрешила, прости ми г-не, ама аз съм ти казала, що е правото аз съм българка!!!

  4. #4
    Противобългарски прояви на сръбския княз Александър,
    Скопие,31.03.1913г.

    Княз Александър повикал бившия учител Петко Марков от с. Бразда и го
    питал:

    - Как ти е името, откъде си, що работиш?
    - Оттук, женен с 4 деца, земеделец.
    - Нали си учител, защо работиш земеделие?
    - Сега училищата са затворени.
    - Где си свършил и какво си учил?
    - В скопското българско педагогическо училище.
    - Защо не си се учил в сръбско училище?
    - В Скопие няма сръбско училище. Такова имаше само в Призрен.
    - А защо там не си се учил?
    - Моите родители като българи изпратили са ме в българско училище.
    - Радил ли си ти Петко?
    - Да в Македоно-одринската организация.
    - Лично ти? Колко време?
    - Да 7 години.
    - 7 години! И то за 16 лири?
    - Не за тези 16 лири, а за освобождението от турско робство.
    - Сега защо не търсиш служба?
    - Бех общински писар, но понеже не зная да пиша по сръбски, уволниха
    ме. Служих 3 месеца и нищо не са ми платили.
    - Аз ще наредя да ти се плати и да ти се даде добра служба, но ти да
    бъдеш добър сърбин. Кой е правил тази чешма? Кой е бил майсторът й?
    - Ние селяните, майсторът е от селото.
    - А кой е писал този български надпис на плочата на чешмата? Тази плоча да я смените!
    - Нямаме пари Ваше величество, па и сега работно време...

    След този разговор престолонаследникът изпсувал и заповядал да се смени
    плочата, защото такива еретически надписи в сръбско село не трябва да
    има, изказал всичката си злоба срещу България и всичко българско и
    заминал. Това предаде самият Петко Марков в 1913г.

  5. #5
    [size=13pt]Възмездието на поробените[/size]

    Атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 е отчаяна реакция на сръбските зверства в Македония

    Доц. д-р Георги КОКЕРОВ


    Убийството винаги смущава хората, карайки ги да тръпнат от изненада и страх. Но има и убийства, при които падат жертви жестоки насилници, мракобеси, или диктатори. Те се посрещат с облекчение от поробените, измъчените, озлочестените и отчаяните.

    Огненият вихър на Първата световна война завършва в Париж, където, вместо да утвърдят правдата и хуманността, премахвайки причините за бъдещи изтребителни войни, озлобените победители предпочитат просто жестоко да накажат победените. Оставайки слепи и глухи за стоновете на онеправданите и поругани българи от Македония, жителите на Хърватска и унгарците от Войводина и Трансилвания.

    В отговор, на 22.11.1918 се възстановява организацията на поробените македонски българи ВМРО – надежда за отчаяните, опора за слабите и сила за храбрите.

    Нещастията и мъките на сънародниците ни

    в Македония, останали под сръбска власт, са по-страшни дори от онези при турското робство. Българофобията се превръща в основно съдържание
    на националната политика на новосъздаденото хилаво и изкуствено подхранвано версайлско отроче, наречено Сърбо-хърватско-словенско кралство. Организатор и вдъхновител на насилията и мракобесието е сръбският крал Александър I Карагеоргиевич. Заел трона с убийства и интриги, той управлява с патологична злоба и омраза - чувства определящи най-вече отношението му към България. Известен е случаят, когато, по време на Балканската война, начело на сръбска войска, Александър влиза в Скопие и едно мило 10-годишно момиченце на име Веска Зойчева му поднася китка дъхави цветя с любов и уважение като на славянин, брат и съюзник. На въпроса “Па ща си ти?” (Каква си?), детето отговаря – “българка”. Побеснял от злоба августейшият съюзник му удря плесница. Позорният случай възмущава България и цяла Европа. Иван Вазов дори пише стихотворение, с което заклеймява самозабравилия се престолонаследник.

    Особено тежко и непоносимо става положението на българите след преврата на крал Александър I през 1929. Терорът и преследванията срещу сънародниците ни в Македония и Западните покрайнини се засилват. Заедно с тях обаче, расте и омразата на угнетените българи и подтиснатите хървати и унгарци в шареното и изкуствено кралство на Карагеоргиевич.

    Ньойският диктат окончателно превръща Македония в кървяща рана на Балканите, обилно поливана с кръвта на героите-революционери от ВМРО и сълзите на мъчениците-българи, останали под чуждо иго. През 1924 италианският в-к “Амброзиано” пише: “Македонският въпрос, пренебрегнат и забравен от различни дипломатически канцеларии, игнориран от множество конгреси и конференции е все още жив и дори по-страшен в неговата правдива простота... Европа има една неплатена сметка на македонските чети на свободата и смелостта.”

    Междувременно, Югославия става център на европейската политика в Югоизточна Европа. Клемансо и Лойд-Джордж създават от Румъния, Чехословакия и Югославия т.нар Малка Антанта, насочена срещу Австрия, България и Унгария. Отношенията на победителите със страната ни продължават да се градят от позицията на силата, надменността, високомерието и бруталната арогантност.

    В тези условия животът на македонските българи допълнително се усложнява. Насилията на окупаторите са ужасни. Въздухът около гях започва да мирише на барут. Дръзките атентати на Менча Кърничева във Виена, Мара Бунева в Скопие, Киро Григоров в Щип и Иван Момчилов в Белград показват на Европа и света, че българите в Македония обичат свободата и нямат намерение да се примиряват с новото робство.

    Междувременно, на 9.02.1934 в Солун, по идея на френския външен министър Луи Барту, е създаден Балканският пакт – военно-политически съюз на Гърция, Румъния, Турция и Югославия, насочен срещу България. В самата България, след преврата от 19.05.1934, правителството на Кимон Георгиев води сервилна и угодническа политика към Югославия, предаваща интересите на българите в Македония и Западните покрайнини, както и тези на самата България. В рамките на новия курс е разтурена ВМРО. На 4.09.1934 в “Държавен вестник” е публикувана Наредба-закон за защита безопасността на държавата, чиито чл.1 забранява всякакви организации и групи, ”подбуждащи към враждебни действия спрямо чужди държави или които със същата цел си служат или искат да си служат с престъпления, насилия, въоръжени или терористични действия.”

    Режимът нарежда масови арести на ръководители и обикновени членове на ВМРО, изпълнени са три смъртни присъди на осъдени активисти на Организацията. Публикувани са списъци и фотографии на обявените за държавно издирване революционери, сред които Иван Михайлов, Владимир Куртев, Кирил Дрангов, Георги Настев... и Владо Черноземски.

    В такава обстановка се подготвя официалното гостуване на

    Крал Александър в България

    в края на септември 1934. Въпреки това, в навечерието на посещението му, нелегалната ВМРО уведомява правителството и Двореца, че няма да предприема действия срещу сръбския тиранин.

    По време на визитата официозните български вестници се надпреварват да славословят “историческото посещение” като стъпка към побратимяване на съседните славянски страни, забравяйки за съдбата на българите, оставени от Ньойския диктат под властта на Югославия. Белградския вестник “Правда” пък пише: “Когато дойдоха в Белград, българите нищо не искаха от нас. Когато отидохме сега в София, ние нищо не искахме от тях”. Така всичко се оказва лесно и просто: няма заграбени български земи, няма българи, подложени на жесток гнет и асимилация; няма бежанци в България, оставили в поробената Македония имот и родна стряха; няма разделени семейства и фамилии.

    След София, на 9.10.1934, крал Александър пристига на официално посещение в Марсилия с военния кораб “Дубровник”. Кралица Мария пътува с влак, защото не понася пътуването по море. След официалните почести августейшият гост се качва в открит автомобил, заедно с министър Барту. Срещу тях в автомобила сяда генерал Жорж.

    Гостът и домакините са нервни и напрегнати. Кралят се измъчва от вътрешно напрежение и лоши предчувствия: и тук, както и в София не го напуска

    Мисълта за възможно покушение

    Все пак, в София го е успокоявало присъствието на цар Борис – владетел, уважаван и обичан от народа си, истински “цар-гражданин”. В съзнанието на Александър обаче е пресен споменът за съдбата на лакеите му, управлявали Македония – ген.Михайло Ковачевич и Велимир Прелич, получили заслужено наказание от македонските революционери. Това го кара да съжалява, че и в Марсилия не носи бронираната жилетка, с която не се разделя при посещението си в България от 27 до 29 септември.

    Автомобилът се движи бавно и тържествено по улиците на Марсилия, охраняван от 1500 полицаи и жандармеристи и стотици цивилни агенти. Непосредствената охрана е поверена на двама полицейски офицери на коне. В последния момент е отменен полицейския ескорт на мотоциклети.

    В 16.20 часа кортежът бавно се придвижва по улица “Ла Канебиер”. В този момент от тълпата изскача добре облечен млад човек, промъква се покрай коня на полицейския полковник Пиоле от охраната, и с вик “Вив льо Роа!” скача на стъпалото на автомобила с почетните гости. Преди полковникът да реагира, младежът вади два пистолета и започва да стреля срещу краля и френския министър. Смъртоносни се оказват още първите изстрели. Александър І умира веднага. Седящият в автомобила ген. Жорж се опитва да попречи на атентатора, но огнената градушка засипва и него. За по-малко от 10 секунди са изпразнени и двата пистолета. Всички куршуми са попаднали в целта. Чак след това полковник Пиоле съсича атентатора с два удара на сабята си, а полицаите от охраната стрелят срещу него. Разярената тълпа се нахвърля срещу убиеца с намерението да го разкъса . Полицията обаче успява да овладее положението и закарва атентатора в болницата. Заедно с него там е откаран и министър Барту. Той умира след около час, убиецът издъхва към 20 часа.

    По-късно се изяснява, че атентатът е организиран от хърватската националистическа организация “Усташа”, подпомогната от ВМРО. Подготовката се извършва в лагера на организацията Янка Пуста, до унгарския град Надканижа. Определени са двама изпълнители- хърватинът Мийо Крал и българинът Владо Черноземски.

    При обиска на атентатора, намират два пистолета, патрони и чехословашки паспорт с името Петер Келемен. Върху дясната ръка на убиеца обаче има татуирана емблемата на ВМРО и надписа “Свобода или смърт”, което показва участието Организацията. На 15 октомври Радио Белград обявява, че снимката в паспорта е на българския гражданин Владо Черноземски. Ден по-късно директорът на българската полиция Владимир Начев съобщава пред журналисти: “Господа, фактът, макар и печален, е верен. Дирекцията уведоми парижката и белградската полиция за този резултат”.

    Под името Владо Георгиев Черноземски във ВМРО членува българинът Величко Димитров Керин, роден на 19.10.1897 в с. Каменица, Пещерска околия (днес квартал на Велинград). Прадядо му по майчина линия е от с. Горно Драглище, Разложко. Величко служи като войник с 41-ви набор във II инженерна дружина, Пловдив, където става шофьор. Уволнява се през 1919. Година по-късно се жени за Донка Нейкова от с. Каменица. През 1923 се ражда дъщеря им Латинка. През 1925 се развеждат. По-късно се жени за Траянка Будева, с която живее в София до 15.07.1932, когато изчезва от България и следите му се губят .

    Черноземски става член на ВМРО през 1922 в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Многократно влиза с чети в Македония и участва в над 15 престрелки с полиция и жандармерия. Проявява се като безумно смел човек. Стреля изключително точно денем и нощем. В Организацията Черноземски е познат като стегнат и дисциплиниран боец. За него клетвата и дългът към Македония са всичко, а борбата за освобождаването и става основен смисъл на живота му. Притежава силна воля и решителност. Не един път изявява желание да влезе в заседателната зала на Обществото на народите и се самовзриви за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи. Владее оръжието с изключително съвършенство. Оцелелият по чудо след атентата ген. Жорж разказва: “С пистолета манипулираше с прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки трагичността на момента”.

    След Втората световна война се разбира, че атентатът е организиран от Абвера (германското военно разузнаване) като

    Операция “Тевтонски меч”

    Главен координатор на операцията е помощникът на немския военен аташе в Париж - капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел. През 50-те и 60-те години на миналия век гененерал Шпайдел е генерален инспектор на Бундесвера, а по-късно и командващ сухопътните сили на НАТО. През 1959 се появи интересният документален филм на ДЕФА “Операция “Тевтонски меч” - Генералът на смъртта” на съпрузите Анели и Андрю Торндайк.

    Марсилският атентат се квалифицира и оценява по различни начини. Едни го смятат за акт на отчаяние, други – на насилие и тероризъм. В действителност, той изразява протеста на поробените българи в Македония срещу жестоката несправедливост, извършена от великите сили в Ньой и желанието за възмездие на сръбските безчинства и зверства в Македония.


    “Извършеното от Владо Черноземски в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е съвсем ясно на всеки, който що-годе познава режима на крал Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнисли срещу него циле народи – като македонските българи, хърватите, албанците... Държавите, за които вестниците навремето често писаха, че били отговорни във връзка със станалото в Марсилия, са бивали някога против Югославия, някога с нея, сетне против нея и т.н. Само поробените си останаха неизменно против Югославия. А Черноземски бе само с поробените и с никого другиго.”

    Иван Михайлов

  6. #6
    1991 г. - започнал е логичният разпад на една абсурдна държава, която с кръв бе създадена и с кръв щеше да бъде унищожена. Докато се водят ожесточени боеве между сърби, хървати и бошнаци-мюсюлмани Македония обявява своята независимост от Белград. Със студено мълчание сърбите изтеглят войските си от там оставяйки Македония без никаква армия и оръжие, явно решени да се завърнат след като приключат с хърватите. България веднага признава държавата Македония изхождайки от виждането, че така е по-добре отколкото тя да бъде в състава на Югославската федерация. Сърбите реагират остро и придвижват Моравската и Нишавската армия към границите на България и Македония. Моравската армия има за задача да нахлуе в опразнената от войски Македония и в кратко време да я присъедини обратно. Нишавската армия трябва да следи реакцията на България и евентуално да започне бойни действия срещу нея. Тогава проблемите бяха много и не се споменаваше за това напрежение и надвисналите опасности. Но един приятел, който тогава е служел близо до сръбската граница ми каза, че тогава всичките тамошни поделения са били мобилизирани и в пълна бойна готовност. Той е седял в окопите почти две седмици и е очаквал заповедта за нападение, а отсреща са стояли частите на Нишавската армия. Всичко е висяло на косъм! Но в крайна сметка конфликтът се разминава в последния момент само поради две причини. Първо генерал Радко Младич настоява да не се отваря втори фронт срещу България, тъй като в същото време той води мащабни бойни действия в Босна и иска силите на сръбската армия да бъдат съсредоточени изключително там за да се утвърди току що създадената Република Сръбска в Босна. Въпреки че воюва в отделна държава и за отделна държава той е един от главните генерали към централния щаб на сръбската армия водена от Слободан Милошевич и думата му натежава. И второ президентът Желю Желев замина за Москва и след кратки, но успешни преговори извоюва една рядка победа на съвременната ни дипломация - Русия също призна независимостта на Македония. Това вече съвсем охлади плановете на сърбите, които не желаеха точно в този момент да имат търкания с Русия, която единствена ги подкрепяше. Тези събития се развиват само за период от десетина дни и нарочно остават потулени за обществото и медиите.
    Но какво щеше да стане ако България в този момент беше изпреварила Сърбия и първа беше вкарала войски в Македония обявявайки триумфално нейното присъединяване и как щяха да реагират македонците

  7. #7
    Аватара на Sevt
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    София
    Мнения
    945
    Ти кво са правиш си хейтърска фен тема ли ?
    Смешно е :/
    1. България е еднонационална, монолитна държава, неподлежаща на разделяне по нито един от следните принципи: верски, етнически, културен.

  8. #8
    [size=12pt]Разказ на сръбски полицейски инспектор Джаганетич в гр. Велес, Македония

    Из книгата ''Войната се връща'' на Анри Пози
    [/size]

    Из пътя той ми разказа своите приключения с комитаджиите от ВМРО.
    – Идват ли още дотук?
    – Хванахме последния преди три години до село Катзибегово. Четирнадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета. Ясно ви е, че те не бяха дошли от България, без да са били укривани и подпомагани из пътя. Трябваха ни имената и адресите на техните приятели. Е, добре, вярвайте ми, господине, всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук (а е рядкост типът да не признае преди втория удър)! Това е като зъбите. Известо ли ви е? Не! Едно великолепно средство! Прикрепят на лицето един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпадаха в ужас още при първия зъб. На третия – те казваха всичко! Това струва повече от 50 удъра с тояга. Но ни един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужастните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това бе всичко. Имаше една, която, когато я развързаха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя на разгорени въглища, както г-н Лазич ни показваше към Кратово. Но много лошо миришеше... Тогава ненадейно изнамерих.
    Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие:
    – Поставих всички съвсем голи тук, в ъгъла, и накарах да държат един пред мен, разкрачен с по една тежест от 20 кг на всеки крак... На първия направих две разрязвания.
    Той проговори, когато взех отново бръснача... Беше поставена хартия върху килима, между краката, за кървавите петна.
    – Ами двете жени? Умряха ли, без да признаят?
    – Без да признаят? А! Гарантирам ви, че това не ще допуснем. Със свещта! Както в такъв случай се налага, предупреждават жената. Ако тя отрича, поставят я права, разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. Малките (има три години оттогава, когато бях тук) виеха като вълчици. Не можеше да се стои в стаята от миризма... После ги окачихме на дървото. Но повече не видяхме комитаджии в областта. Нито един!

  9. #9
    - Все пак, за какво точно Ви осъдиха?

    - Става дума за едни бомби, които ние само ги сложихме у нас. Всъщност, става въпрос само за динамит. Това обаче се оказа напълно достатъчно да започнат да ме съдят, па и затвор да ми дадат. По време на разпитите обаче, в продължение на 14 часа ме мъчеха, биеха. Имаше един сръбин – Чанчаревич, който особенно настървено ме налагаше. Питаше ме, “Какъв си ти по народност?”, а аз му казвах “Дедо ми е българин, татко ми е българин и аз съм българин”. И това още повече го ядосваше. Та затова ме биха и после ми издадоха и присъда. Знаеха, че дедо ми е съден и осъждан заради българизъм, та се пробваха поне мене да ме сломят. Но не успяха, разбира се.


    Още много разкази за мъчения над българи от страна на сръбски изверги може да прочетете тук: http://www.makedonski-bulgari.blogspot.com/

  10. #10
    [size=12pt]“Македонската нация” е създадена от сръбския шовинизъм![/size]

    "Македонската нация" е създадена от сръбския шовинизъм, Великите сили и Коминтерна с много кръв, с много фалшифициране на културната традиция, на историческите факти и с нечовешки репресии срещу българите в Македония и в България. За целта е проляна кръвта на над 50 хиляди души българи, преди всичко интелигенция, учители, свещеници, кметове, революционни водачи и будни хора! В това пъклено дело освен слугите на Тито и Сталин, участват и двамата големи предатели и палачи на българския народ - Георги Димитров и Васил Коларов!
    За "македонската нация" и "македонския език" е написано прекалено много за да го изследваме тук специално. Достатъчно е да се запознае човек с течението на в. "Македония" няколко години назад за да обхване основната проблематика.
    Историческата литература по този въпрос също е всеобхватна. Именно за това буди недоумение пасивната и предателска позиция на няколко български сегашни правителства спрямо фалшифицирането на българската история, касаещо Македония и отношението към тази югозападна час на българската държава, която в момента се е обособила като "самостоятелна държава", носеща името Македония!
    Последното национално предателство и явна фалшификация и провокация излезе от правителството на НДСВ в лицето на Михаил Иванов - шеф на Националния съвет по етническите и демографски въпроси към МС. Същият е подготвил доклад по изпълнението на т. н. Рамкова конвенция за малцинствата у нас. В този доклад държавният чиновник Михаил Иванов е формулирал необходимостта да се признае у нас "помашко и македонско малцинство"!

    http://www.vestnikataka.com/?module=...16&format=html

  11. #11
    Това, че България може да не си изиграе картите както трябва, е друг въпрос; но унищожението на Сърбия „е нужно като слънцето и водата за всяко живо същество“ (или поне за съществата на Балканите).

    Комита, за каква '99 г. говориш, та Косово е автономно от половин век, още от времето на Тито! А децата тука плачат (щот' не знаят), че косоварите едва ли не току-що решили нещо на своя глава и го направили. Да, да, дечица, само да ви съобщя, понеже и това не знаете, че Войводина също беше автономна област по време на СРЮ; скоро тя също ще бъде отцепена от подтисническия сръбски режим. Така обединените държави около „Велика“ Албани ще имат възможност да ѝ се противопоставят и, да се надяваме, дори нещо повече.
    В сегашната ситуация – огромни територии и население поробено от сърбите – всички сили се хабят за борба с тях и вредното им влияние.

    Глупаците не осъзнават, че БЮРМ се албанизира, защото СРЪБСКИТЕ платени пропагандатори там, хабят цялата си енергия за очерняне на българите и България! Да, няма две мнения по въпроса, че Сърбите предпочитат да хвърлят македонските българи, а и цяла България, в устата на откачените албанци и турци, но в никой случай да не позволят засилване на влиянието и възход на нашия български народ.
    Сърбите предпочитат Македония да стане изцяло албанска пред възмажността там да има дори един българин, но защо вие надигате глас в защита на Сърбия при проблемите ѝ с косоварите аз напълно не разбирам!?!?

    Сега стана ли ви поне малко по-ясно, заблудени агънца мои, каква грешка правите с подкрепата ви на Сърбия?

  12. #12
    [size=12pt]Студентите в Сърбия нетолерантни спрямо българите
    [/size]

    Само една четвърт от студентите в Сърбия смятат, че студентите са толерантни към всички. 70 % обаче казват, че съществува липса на толерантност, както и страх от различитостта сред младите. Това каза Първослав Плавшич, ръководител на екипа експерти от Център за модерни умения, при представянето на резултатите от проучването “Студентите срещу предразсъдъците”.

    Броят на групите, спрямо които студентите са нетолерантни, е изненадващо голям – като се започне от етническите и сексуалните и се стигне до социалните и поколенческите. Етническа и расова нетърпимост се появява спрямо циганите, ромите, мюсюлманите, хърватите, черногорците, бошняците, горанците, албанците, шиптърите, българите, американците и негрите. Студентите проявяват нетърпимост и спрямо инвалидите, дебелите, слабите, душевно болните.

    От друга страна е интересно, че 90 % от младите биха искали да отидат поне на почивка в друга страна, като броят на дестинациите е впечатляващ – 160. Над 50 % от студентите искат да живеят и да работят в чужбина. Проучването е проведено сред 500 студенти от 25 факултета в Сърбия. /БГНЕС/

  13. #13
    [size=12pt]Социалистите и УДБА разбиха българските организации в Сърбия
    В Цариброд управляват щурмоваците на Милошевич
    [/size]

    Искаме международен контрол върху Западните покрайнини, твърди д-р Марко Шукарев


    Д-р Марко Шукарев е роден през 1946 г. в Цариброд. Баща му Георги Шукарев е френски възпитаник, педагог и преподавател по музикално изкуство в Царибродската гимназия и създател на Гимназиалния духов оркестър, пренесъл името и славата на црибродските училища. Чичо му Марко Шукарев е убит от сръбските власти в Цариброд през 1930 г., дядо му по майчина линия Игнат Милошев е бил затварян и инквизиран от сръбската жандармерия с обвинението, че е участвал в атентата през 1937 г. на жп линията при Гоин дол, Царибродско, и след излизането си от затвора умира.
    Марко Шукарев е завършил българска гимназия в Цариброд, след което следва медицина в Нишкия медицински факултет. Специализира акушерство и гинекология. В момента работи в Царибродската болница. Има син и дъщеря, които следват медицина и стоматология в Пловдив. През 90-те години става активен член на Демократичния съюз на българите в Югославия, а след това и негов дългогодишен лидер.
    Единственият политически затворник по време на режима на Милошевич, в чието освобождаване се включват българската държава и най-авторитетните международни организации. Участва в срещите по въпроса на българското малцинство с Тадеуш Мазовецки, Мисията на ОССЕ, Хелзинкския парламент, среща се с дипломати и правозащитници от Европа и САЩ.


    - Д-р Шукарев, отдавна не сте се появявали в публичното пространство?
    - Бях изолиран от хората на Социалистическата партия на Милошевич и Юголевицата на Мира Маркович, внедрени в сръбските опозиционни партии, с които ДСБЮ тогава беше в коалиция. И ми беше забранено да участвам на изборите през 2000 г.

    - Така ли бе разбит ДСБЮ?
    - Още след 1990 г., при появата на многопартийната система, сръбските тайни служби имаха една цел - да внедряват техни хора в партиите. Този сценарий се приложи и върху ДСБЮ от страна на сръбската УДБА. Жалко, че някои български дипломати на предишното правителство не участваха в разбиването му. И с помощта на платени бодигардове аз и още 40 души не бяхме допуснати да влезем на събранието, което трябваше да бъде изборно, и бяхме подменени с хора на Социалистическата партия и Юголевицата. Същото стана и в Босилеград.

    - Каква е ситуацията в момента?
    - Днес на политическата сцена в Западните покрайнини излязоха на преден план същите хора, които по времето на бившия режим бяха щурмоваците на Милошевич и Мира Маркович.
    Те управляват в нашите райони и за тях лесно се намира работа. "Всичко е същото, само него го няма" гласи един графит, който визира настоящото положение и в цяла Сърбия, и в Западните покрайнини. "Големите демократи" закриха всички предприятия в града и хората се преселиха на границата, превръщайки се в трафиканти на цигари и наемни работници на мутрите. Нито една сръбска партия не помогна да се задвижи поне една фирма в общините, където живеят българи. В общинските парламенти се водят боричкания за три директорски кресла. Да бъдеш директор или някой шеф в общината, или пък кмет, трябва да си човек на спецслужбите.

    - Промени ли се нещо в дейността на полицията?
    - Не! Останаха си същите. Тези, които ни следяха и ни смятаха за врагове на държавата, защото си търсехме човешките и малцинствените права и искахме да си останем българи, си останаха на предишните постове. А някои даже са и повишени в службите.
    Цариброд все още няма началник на полицията българин. В полицията все още съществува служба - съдия за нарушения, на който полицията диктува какво наказание да вземе спрямо някои хорица. В гранична полиция работи само един българин. Всичко това говори за отношението на сръбските власти към нас.

    - Българите не реагират ли по някакъв начин на всичко това?
    - Хората и да протестират, и да кандидатстват за работа в тези ведомства, от Белград не позволяват. Там все още нямат доверие в българите. Не дай си, Боже, сръбски полицай да се ожени за българка, или пък българка да се омъжи за сръбски офицер. Изборът пред тях е - службата или жената.


    - Какво е положението в момента с изучаването на български език?
    - Аз съм завършил българска гимназия в Цариброд. Но сега цялото образование на българите се провежда изцяло на сръбски език. Българският език се изучава с 2 часа седмично. Една учителка в Цариброд преди време беше казала на децата да не учат български език, защото бил лош. По-добре било децата да играят физкултура, отколкото да учат български език. И сега същата тази учителка на държавни разноски учи във Великотърновския университет. Децата още от първи клас учат и се възпитават само на сръбски език.

    - Кой е виновен за това?

    - Вината е изцяло на семейството и учителите, които не научиха децата да кажат "добър ден" вместо "добар дан". Сръбските власти се възползват от това и сърбизираха училищата. Срам и позор за това малцинство, че може да се откаже от своя майчин български език. И въпреки всичко същите тези, които не искат да учат в училищата на български език, тичат сега да се записват да учат в българските университети. Моята дъщеря беше единствената, която преди четири години пожела да полага матурен изпит на български език. Даже искаше да учи в гимназията всичко на български, както й се полага по конституция. Но не й бе разрешено.

    - Вие бяхте и активен защитник на религиозните права и свободи на българите в Западните покрайнини. Имаме ли вече български свещеници?
    - Преди години в Цариброд намерих двама българи, които да учат в българската Духовна семинария. Още от самото начало имаха проблеми за това, върху тях оказваха натиск от сръбските спецслужби. Нишкият митрополит Ириней също правеше всичко възможно да не се ръкоположат за свещеници в Цариброд. По такъв начин българското малцинство е единственото малцинство в Сърбия, което няма свой свещеник който да служи на роден език. И сега в Цариброд служат двама сръбски свещеници. Всички проповеди и служби се провеждат на сръбски език.


    - Какво прави нашата държава в защита на вашите права?
    - За съжаление няма последователна национална политика. Но поне сме й благодарни, че дава стипендии на студенти от Западните покрайнини.

    - Имате ли български телевизионни програми?
    - Слава Богу, поне това имаме. И може да звучи абсурдно, но то е благодарение на американските ВВС, които по време на войната в Косово унищожиха ретланслатора край Цариброд, който ни заливаше с пропагандата на сръбските казионни телевизии. Сега чрез кабелната ТВ в Цариброд гледаме няколко български телевизионни канала.


    - Какво е мнението ви за Националния съвет на българите?
    - Това е платен и подпомогнат казионен орган от сръбската държава, конгломерат от хора и интереси на разни сръбски партии и лобита. Ами вижте, самите те не искат да говорят на български език. Те нямат единно мнение за обучението на български език в училищата, нормално е, че те защитават позицията на сръбските партии. Този орган ще служи като фарс пред Съвета на Европа, че националните малцинства имат национални съвети. Нито аз, нито хората признават този орган, защото членовете му са се самоизбрали.

    - Какво бихте пожелал да се случи на Западните покрайнини?
    - Ние дори и не си помисляме да местим границата. Искаме правата си в обединена Европа Ние сме толерантни и разумни хора. Не искаме нищо повече от това, което сръбската държава търси за косовските сърби. Ние можем да разчитаме само на международната общност, която да регламентира нашия статут като международен протекторат.

    -------------------------


    На поробените ни братя в Западните покрайнини сигурно ум не им побира как може в България българите да се дерат като диваци и да врещят с пълен глас „Kosovo je srpsko!“. Забележете, че квичащите тая глупост „българи“ я пишат на всичкото отгоре на сръбски оригинал. За разлика от сърбите, които никога няма да кажат дори една дума на български, защото това им е най-отвратителния език!

  14. #14
    Песен родена по време на сраженията ни с турците. Малко след това пята срещу предателски нападналите ни „братя“ сърби.

    Идем, идем, сган проклета!
    Срещай ни и трепери!
    Виж, тракийските полета
    неброена рат покри!


    Родена в краткия интервал между молибизацията и обявяването на войната, тази песен или по-право марш по стихове от Кирил Христов и музика от Добри Христов бе напечатан в текст и с ноти на уводно място в народняшкия (тогава и правителствен) вестник Мир" на 26 септември 1912 г. под заглавие "На турската граница. Марш II". Само часове и дни след това той бе подет гласно из цялата страна и се превърна в една от най-крилатите ободрителни песни в изнурителните походи и в смелите атаки на нашите войски през цялото продължение на войната. А както виждаме, и при прехвърлянето им срещу изменилите ни съюзници.

  15. #15
    [size=12pt]Това, което видях от Балканската война[/size]

    Симеон Радев

    Говорихме и за сръбските издевателства срещу българщината в Македония. Коце бил гимназиален учител в Скопие, но малко след пристигането там на сръбската войска е трябвало да бяга, защото се научил от сигурно място, че сърбите решили да го убият поради една наздравица, която той държал за българските победи в присъствието на сръбски военни. {b} Знайно е, че за такава една наздравица, при същата обстановка, бе убит в Прилеп Лутвиев {67}, народен учител. В Радовиш беше и Петко Пенчев. {c} Той ми разказа как е трябвало да бяга от Кавадарци, където отишъл да основе българска община.


    {67} Това е ставало не само докато сърбите са били наши официални, договорни съюзници, но и още когато те бяха посрещани от българското население в Македония като такива – и усвояваха страната с безценната подкрепа (давана със знанието и одобрението на българското главно командуване) на десетки наши революционни чети. Така на 4 ноември в Прилеп се състоял банкет, на който се държали речи от сръбски офицери и местни българи за победния ход на войната срешу иноверния поробител. Насто (Атанас) Лутвиев, който тогава вдигнал наздравица за българския народ и за българската армия, бил извикан вън и след това бил зверски удушен от сърбите. Ще дам само оше един пример.

    На другия ден, 5 (18 н. с.) ноември 1912 г., сърбите в Куманово арестували местния търговец Йордан Йовчев, защото в общината (идейки повторно за разрешение да замине по работите си в Солун) поздравил по обикномному с "добър ден", а не с "добар дан". Забележката, после и заплашванията на сърбите да се поправи не помогнали. Тогава майор Люба Вулович отвел нашия патриот в къщата, където се бе настанил, и го умъртвил с [size=14pt]47[/size] удара с нож, като преди всеки удар питал вбесен: "Ща си ти?" и получавал неизменния отговор: "Българин съм!" (Сръбската офицерска терористична организация "Църна рука" се погрижила и в този случай да обяви убития за "изчезнал безследно", а официалната власт – че бил заминал за нейде без позволение.)

    {b} За Коце Ципушев съветвам да се прочете неговата книга "19 години в сръбските затвори". Там читателят ще види как сърбите са му предлагали да каже, като македонец, че не е българин, след което ще го освободят, и как гордо е отхвърлял това предложение, готов да излежи наказанието си докрай.

  16. #16
    Нека направим една малка съпоставка между турското и последвалите след това, за част от българите, гръцко и сръбско робство. Ето какво стана, след като България почти сама разгроми Турция, а след това „братята“ ни „християни“ и славяни сърби и „християните“ гърци в ЕДИНЕН ФРОНТ НАПАДНАХА БЪЛГАРИЯ!

    1. Преди Освобождението, по време на турците, българите са имали свои църкви. След това – не! Били са погърчени и сърбинизирани; някои от тях – разрушени.
    2. Преди Освобождението българите са могли да имат и да се наричат с български имена. След това, останалите под гръцко и сръбско робство българи – не! В Гърция тази мярка действа и до ден днешен (22.02.2008 г.)!!!
    3. Преди Освобождението българите са могли да говорят свободно на своя език. След това – не!
    4. Преди Освобождението българите са могли да имат и четат български книги. След това – не!
    5. Колкото и варварски кланета да са провели турците над българите, все пак част от вторите са оцелели. Докато под гръцко и сръбско робство живи с българско самосъзнание почти не се намират!


    Сега може ли да ми обясните как ОСВЕДОМЕН българин и с нормално развита психика може да врещи идиотщини като „Kosovo je srpsko“ и да поддържа сърби и гърци във войните им с други народи, понеже били „християни“, а едните на всичкото отгоре ни били и „братя“ славяни?!?!?!?


    ---------------------
    ---------------------



    През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание, вдъхновено и ръководено от Върховния Македоно-Одрински Комитет, а през 1903 г. - Илинденско-Преображенското въстание, възглавявано от ВМРО. Макар и неуспешно, организацията и българщината не са били победени. Така например в редовете на Македоно-одринското опълчение през войните от 1912-1913 г. и 1915-1918 г. заедно с българската армия са се сражавали около 20 000 български доброволци, произхождащи от поробените земи, повечето членове на ВМРО. В тези три войни /Първата балканска, Междусъюзническата и Първата световна война/ българският народ даде повече от 100 000 жертви за обединението на Отечеството, а около 1 млн. са воювали по фронтовете. В момента, когато българите от Царство България гинат в окопите, а семействата им изнемогват от военновременната инфлация и немотия, братята им от поробена Македония отстояват с кръвта и живота си правото да се наричат българи и просто да съществуват. Те са избивани, насилвани и ограбвани както от изтеглящите се турски войски, така и от настъпващите "съюзници" - гърци и сърби. Това е ставало не само докато сърбите са били наши официални, договорни съюзници, но и още когато те са посрещани от българското население в Македония като такива и са усвоявали страната с безценната подкрепа /давана със знанието и одобрението на Българското главно командване/ на десетки наши революционни чети. Така на 4 ноември 1912 г. в Прилеп се състоял банкет, на който се държали речи от сръбски офицери и местни българи за победния ход на войната срещу
    [size=16pt]иноверния поробител[/size]. [Тук да обърнат специално внимание форумните тъпунгери, защитаващи сърбите, защото сме били „братя“ и от „една вяра“, и те сега се биели срещу мюсюлманите, а ние сме имали дълг да ги защитим.]

    Учителят Атанас Лутвиев, който тогава вдигнал наздравица за българския народ и за българската армия, бил извикан вън и след това бил зверски удушен. Ще дадем само още един пример. На другия ден, 5 ноември /18 н.с./ 1912 г., сърбите в Куманово арестували местния търговец Йордан Йовчев, защото в общината /идейки повторно за разрешение да замине по работите си в Солун/ поздравил по обикновеному с "добър ден", а не със сръбското "добар дан". Забележката, после и заплашването не помогнали. Тогава майор Люба Вулович отвел нашия патриот в къщата, в която се бил настанил и го умъртвил с 47 удара с нож, като преди всеки удар питал вбесен: "Ща си ти?" и получавал неизменния отговор: "Българин съм!".
    Гръцките "освободители" са били още по-жестоки - българите са били избивани като животни, защото според гърците те са варвари и еретици /т.е. екзархисти към Българската екзархия, а не патриаршисти към Гръцката патриаршия/. Освен това всеки "добър грък" /в смисъл истински грък/ е считал за чест да подражава на византийския император Василий ІІ Българоубиец и преди да убие българската си жертва - първо да й извади очите.
    Навсякъде българските училища са били затваряни, а църквите разрушавани или превръщани в обори. [Пак ли някой ще ми каже, че сърбите и гърците били християни?, б.р] Тези зверства още тогава са били доказани от независими европейски журналисти и от сформираната по-късно международна Карнегиева анкета. Данните на статистиката са безпристрастни и категорични. Според официалната турска статистика от 1900 г. в Македония е имало 1 181 336 българи. През 1912 г. във Вардарска Македония са съществували 761 църкви и 641 български училища, в тях са служили 833 свещеници, а 1013 учители са обучавали 37 хил. българчета. В Егейска Македония е имало 378 български църкви и 340 български училища, 300 свещеника и 750 учители, учениците са били 19 хил. След навлизането на войските на т. нар. съюзници всички църкви и училища са или закрити, или превърнати в сръбски или гръцки, а на международната общественост започва да се доказва, че в Южна Сърбия /т.е. Вардарска Македония/ живеят "прави сърби", а Егейска Македония е населена със "славяногласни елини". [А тук кои ни бяха братя? Сърбите или гърците?!? А, форумни мръсни антибългаристченца?, б.р.]

    Въпреки всичко това българите в Македония продължават освободителната си борба. След края на Първата световна война ВМРО е възстановена и преживява подем с председател Тодор Александров, а след смъртта му на 31 август 1924 г. - под ръководството на достойно заместилия го Иван /Ванчо/ Михайлов. За ВМРО в-к "Ню Йорк Таймс" в своя брой от 10 август 1924 г. пише: "И във вътрешността на самата Македония, след като населението бе лишено от всякаква възможност за легална борба, след като бяха затворени и ограбени неговите черкви и училища, изгорени книгите му, изгонени най-добрите му синове в чужди земи, отнета му възможността да образува своя национална група в парламентите в Атина и Белград, тя, Македония, прибягна до един смел и рискован акт, като възстанови старата тайна македонска организация, прекрасно организирана със своята поща, своите съдилища, своята милиция, своите добре въоръжени активни сили, своята културна и икономическа политика, която представлява една истинска държава, мистериозна и могъща, и която е начертала като задача на своята дейност провъзгласяването на Македония като свободна държава със столица Солун."

    През втората фаза на Втората световна война България участва като съюзник на Съветския съюз. Българската армия участва в ред кървави сражения на територията на Югославия, Унгария и Австрия. За освобождението и на сръбския народ от немска окупация падат убити около 10 хил. български воини, а над 20 хил. са ранени и осакатени. В същото време сръбският национализъм, олицетворяван този път от Югославската комунистическа партия, готви кървава баня за българите във Вардарска Македония. Лазар Колишевски, Светозар Вукманович - Темпо и Михайло Апостолски се стараят да унищожат всеки български спомен, всяка българска книга, всяко българско име. За Македония се връща най-черният период на репресиите на Велимир Прелич и Жика Лазич. По пътя между Охридското и Преспанското езеро, по чукарите на Галичица, край село Отешово и край много други селища намират смъртта си повече от 23 хил. дейци на ВМРО. Водовъртежите на Преспанското езеро приемат телата на кметовете и свещениците от Ресен, Претор, Царев двор, Подмочани и др. Почти няма село или град във Вардарска Македония, които да нямат своята кървава Голгота. Над 130 хил. са изселени, затворени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Отнесено към броя на населението, двумилионна Македония е дала пет пъти повече убити и репресирани в сравнение с България.

    Въпреки терора и ужасите на убийствата, въпреки нестихващата болка по безследно изчезналите и гниещите в югославските концлагери, въпреки страшния "Закон за обида на македонската национална чест", предвиждащ до 10 години затвор за всеки, който се нарече "българин" [Леле какви големи братя и християни били сърбите. Сигурно форумните боклуци изпитват оргазъм като четат тия редове. – б.р.], българският национален дух се опазва несломим и през този най-тежък период за македонските българи. Независимо от репресиите и тогава са се намирали герои, които не само са пазили непокътнато в сърцата си българското самосъзнание, но и са намирали душевната сила публично да го заявяват. Неповторима със своята смелост и съобразителност е постъпката на Тодор Манасиев, адвокат в град Щип, който кръщава родилите му се близнаци - момче и момиче - Плиска и Преслав, т.е. с имената на първата и втората българска столица. Възпитани в патриотичен дух, децата му на дело доказват, че са достойни за смисъла, вложен в имената им. През 1970 г. Плиска Манасиева е студентка трета година по славянска филология в Софийския университет. Баща й се разболява и тя се връща в Република Македония да го види. Не след дълго двамата били арестувани с обвинение: открито манифестиране на българско народностно чувство. Пред съда в Щип, юни 1970 г., двадесетгодишната нежна девойка заявява: "Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни са част от българския народ. Аз не съм сама. Като мен са хиляди, които още се страхуват да излязат с българско народностно съзнание, но и това ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение.". Плиска е осъдена на година и половина затвор и изпратена в затвора в Пожаревац /Сърбия/, а баща й - Тодор Манасиев - е осъден на три години затвор.

    В издадения също миналата година "Македонски исторически речник" един от съавторите С. Киселиновски открито упреква Блаже Коневски, че той наложил сърбизмите в лексиката и фонетиката на говоримия език в Македония, че въвел сръбски букви в азбуката и така създал сегашния литературен език в републиката. През септември миналата година бе излъчен телевизионният филм "Съдени за Македония". В него преизподнята Идризово, затворът, в който бяха затваряни и избивани без съд и присъда най-честните чеда на Македония, бе показан отвътре. Разголена бе цялата система за унищожаване на хора само заради това, че са привърженици на ВМРО, че не искат Македония да бъде върната на Югославия, че народът не иска тази измислена история, тази измислена азбука и т.н.

    Когато Югославия се разпадна, съдените за Македония /по-точно е да се каже "съдените за България"/ изникнаха като гъби след дъжд, но този път организирани като политическа партия на плуралистичната сцена - разярени, озлобени и окрилени, дръзки и брутални, тръгнаха на юруш да овладеят властта и след осем години улична борба успяха в това.". Всички тези прояви на духовно възраждане сред братята ни във Вардарска Македония бяха посрещнати "на нож" и с невъобразим вой от зависимите от сърбокомунистите електронни медии и преса. Най-силният удар върху престъпниците - сърбомани - заемали някога най-високи държавни постове и слугите им, извършили геноцид над собствения си народ, бе обаче представянето в Скопие на основаното няколко месеца по-рано в Охрид Културно-просветно сдружение на граждани "Радко"

  17. #17
    Ако не знаете, из цяла Сърбия на българите казват „црни бугари“!

    Ето ти, помиярче сръбско и антибългарско, една НАРОДНА сръбска песен. Само да не кажеш, че аз съм я измислил. Разказва се как Черен българин-дявол откраднал момичето на някакъв сръбски юнак и после юнакът убива черния българин като му отсича главата.


    Ovu pesmu sam dobila na poklon od narodnog pesnika Incognita! [ С тази песен съм се сдобила при поклонение от народен певец.]

    Junak Saša i crni Bugarin [Юнак Саша и черен българин]

    Junak bješe mladi Aleksandre,
    Junak bješe, junak i ostaše,
    Gospe mlade njega saletaše,
    No on ljubi gospu svoju milu,
    Princezu od bijeloga grada.

    A zli dusi stadoše većati,
    Kako da im ljubav porazčine,
    Porazčine, gorkom je učine,
    Kao gorki pelin s' Durmitora,
    Da crvenom krvcom čemer teče.

    Pak pozvaše crnog Bugarina,
    Da odvede mlađanu princezu,
    Da odvede i u lance baci,
    Zazida je u visoke kule,
    Da ne vidi ljubljenoga svoga.


    Glasnik trči preko polja ravna,
    Podno grada, grada Višegrada,
    Trči glasnik, nosi tužno pismo,
    Junak Saši, gospodaru svome,
    Crn Bugarin oteo princezu!

    Kad to začu mlađani junače,
    Skoči hitro na noge lagane,
    Pak osedla svoga konja vrana,
    Te on ide k' Beogradu gradu,
    Da ljubljenu izbavi princezu.

    Sačeka ga crni Bugarine,
    Ta beštija đavolskije krvi,

    U ruci mu teška topuzina,
    A pod rukom koplje ubojito,
    Na grudima crni oklop težak.
    Nedade se Saša uplašiti,

    Nego vadi zlatni šestoperac,
    Pa on tera svoga konja vrana,
    Da napadnu crna Bugarina,
    Da osvetli svoj junački obraz
    .

    Pa zamahnu zlatnim šestopercom,
    Posred čela ud'ri Bugarina,
    Ovaj ciknu kao ljuta guja,
    Ciknu jako i u travu pade,
    Kako pade zatrese se zemlja.

    Crn Bugarin tvrdo momče beše,
    Pa se diže iz trave zelene,
    Te on cilja kopljem ubojitim,
    Da pogodi mlad' junaka Sašu,
    Hitnu koplje podno vedra neba.

    Zao vetar koplje ravno nosi,
    K' plećima mlađanog junaka,
    Al' dolete verni soko sinji,
    Pak u'vati ubojito koplje,
    Spasi smrti svoga gospodara.

    Tu se Saša opasno ražljuti,
    S' sebe baca zelen' kabanicu,
    Iz korica vadi sablju britku,
    Pak on kreće crnom Bugarinu,
    Da učini to što ište pravda.


    [size=14pt]Te zamahnu sabljom iskovanom,
    Ud'ri hulju posred gola vrata,
    Odseče mu zmijsku glavurinu,
    Pade glava sred' zelena polja,
    Ubi Saša crna Bugarina.
    [/size]

    Pak uzima tešku topuzinu,
    Kamen kulu uze da razvali,
    Te izvadi dragu gospu svoju,
    Iz lanaca teških je izbavi,
    I odvede k' dvoru najmilijem.

    Da je ljubi, duge kose mrsi,
    I rukama snažnim da je grli,
    Da izrode plemićko potomstvo,
    Da u vinu ljubav veličaju,
    Da ih niko više ne rastavi!
    ----

    Сръбски помияр, сега нали виждаш какви народни песни имат сърбите за нас. Ама не знам защо не ми звучи много братско и християнско. Защо ли?
    Нали бяхме братски народ, защо се изявяват с такова народно творчество? Па на всичкото отгоре, милиони българи са били под сръбско робство, а не обратното.

  18. #18
    Аватара на Sevt
    Регистриран на
    May 2007
    Град
    София
    Мнения
    945
    И става все по - смешно

    Цитирай Първоначално написано от tankistabg
    На поробените ни братя в Западните покрайнини сигурно ум не им побира как може в България българите да се дерат като диваци и да врещят с пълен глас „Kosovo je srpsko!“. Забележете, че квичащите тая глупост „българи“ я пишат на всичкото отгоре на сръбски оригинал. За разлика от сърбите, които никога няма да кажат дори една дума на български, защото това им е най-отвратителния език!
    Тъй като тук усетих няква лична нападка - Само с няколко думи ще ти кажа, че говориш наизуст. Тая " глупост " и аз съм я " квичал " и то със същата гордост, с която съм пял " Шуми Марица " . И тъй като, вероятно за разлика от теб, съм имал щастието да бъда в Сърбия не веднъж, включително и доста скоро - както има тъпи сърби като теб, така и има много свестни. С които заедно съм викал по улиците Косово йе Србия, и които с мен са пяли " Панагюрските въстаници " . И то в Сърбия. И то въпреки, че по - големи националисти от сърбите няма. А колкото до " поробените " ни братя - да не е приятна ситуацията. Но по - добре от ислямско робство.
    1. България е еднонационална, монолитна държава, неподлежаща на разделяне по нито един от следните принципи: верски, етнически, културен.

  19. #19
    Пияни сръбски надзиратели ни пребиваха от бой, разказаха след завръщането си у нас двама активисти на ВМРО-Шумен, които лежаха в сръбски затвор по обвинение в поругаване на националния флаг на Сърбия.

    През цялото време ни псуваха и заплашваха, че ще ни убият, казаха 21-годишните Атанас Боруков и Деан Станчев.

    На 13 ануари двамата бяха свалени на ГКПП "Отоманци" от автобуса, с който се връщаха от посещение в Сърбия и обвинени, че са скъсали сръбското знаме от сградата на културния дом в Босилеград.

    Съдът във Враня ги осъди на 45 дни затвор, които изтекоха този вторник.

    "Още с влизането ни в ареста във Враня униформени започнаха да ме бият с юмруци и ритници. В това време не спираха да ни псуват и заплашват.

    Използваха изрази като "Майка ви бугарска" и "Мръсни бугари, че ви изтепаме", разказа Атанас Боруков.

    Казали им, че ако се оплачат на някого, ще останат в затвора още шест месеца.

    В тялото на другия арестант - Деан Станчев, надзирател счупил дебела тояга. Мъжът показа пред журналисти и окървавената си от побоите тениска.

    Досега двамата не са съобщили на консулите ни в Сърбия за зверствата на надзирателите, за да не стане по-голям проблем.

    Обвинения, че българските граждани са били малтретирани в ареста отправиха първо неправителствени организации за защита на човешките права.

    Официални представители на Окръжния затвор във Враня и Окръжния съд обаче опровергаха пред сръбски медии тези твърдения.

    "Това са абсолютни неистини. Отговорно твърдя, че Боруков и Станчев са третирани както и всички задържани в нашата институция", каза за "Данас" управителят на затвора във Враня Деян Костич.

    http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1167503

  20. #20
    За Бога! НЕ ПЪТУВАИТЕ ПРЕЗ СЪРБИЯ!
    ДА ЖИВЕЕ ДУНАВ МОСТ 2!

    Преди още да сме признали Косово, сърбите заочнаха саморазправата с българите, така както са го правили винаги, като се почне от това, че във юговойните изпращаха българи от западните покрайнини на първа линия на фронта и се стигне до това, че не им даваха работа и не им позволяваха откриването на читалища и изучаването на роден език.

    "Двама българи бяха осъдени в Сърбия заради кражба на кивот с частици от мощите на Свети Георги от манастира Врачевшница, съобщава белградският вестник "Вечерне новости", цитиран от БТА.

    Минко Михайлов, на 42 години, от Стара Загора, бе осъден на една година затвор, а 37-годишният Николай Ранчев - на 10 месеца затвор. След изтичане на присъдите ще им бъде забранено влизането в Сърбия за срок от три години, реши Общинският съд в Горни Милановац.

    Кражбата, извършена на 13 октомври 2007 г., още не е разкрита. Още не е известно къде се намира кивотът. Разследването продължава, съобщава вестникът."


    http://dnevnik.bg/show/?storyid=462734


    Забележете, че разследването продължава, но българите вече са осъдени.
    Тепърва ще се очакват още такива наказателни мероприятия срещу българи.

  21. #21
    Наглите стремежи на сърбите за "велика СЕРВИЯ!"


  22. #22
    Нaши брaтя ли сa сърбите?

    През 1833 г. Сърбия заграби 13 000 кв. км. - Тимошката краина, населена с българи.

    През 1878 г. на нея й беше подарена Българо-моравската обласг - 9000 кв. км.

    Преа 1885 г. Сърбия вероломно нападна България.

    Преа 1912-1913 г. сръбските "съюзници" окупираха и анексираха Вардaрска Македония - 26 000 кв.км.

    През 1912-1913 г. сърбите закриха 761 български черкви с 833 свещеници и 843 училища с 1306 учители.


    По време на първия сръбски режим в Македония (1913-1915) бяха избити от чуждия окупатор повече от 10 000 българи.

    През 1919 г. Сърбия заграби Българските Западни покрайнини - 2500 кв. км.

    За периода 1919-1940 г. "сръбските братя" убиха над 26 000 българи във Вардарска Македония и Западните покрайнини, а през сръбските затвори минаха над 30 000 българи.

    През есента на 1944 г. в Югославия властите избиха няколко хиляди български патриоти с моралната подкрепа на БКП (предшественик на БСП).

    За времето от 1944 до 1989 г. във Вардарска Македония са проведени над 700 политически процеса срещу български интелектуалци и младежи, убити и безследно изчезнали са 23 000 души и над 120 000 българи са преминали през затворите и лагерите на Титова Югославия.

    Днес, на прага на ХХI век, с действията си в подкрепа на диктатора Милошевич и сръбския шовинизъм БСП за пореден път се опитва да разделя нашия народ в името нa чужди национални интереси.

    Наши братя ли са сърбите? http://www.kroraina.com/knigi/v_mak/1999/mak17_2_9.html

  23. #23
    В сръбските обществени среди в традициите на “македонизма”, се лансира “научна” постановка, според която в Сърбия няма българи, а някакви “сърбо-шопи” и “торлаци”, които говорят с някакъв уж специфичен език, който се различава от българския, а техният ареал се простира от Стара планина до някъде зад София. Според главните “идеолози” на тази новосъздадена “шопска нация” – Драган Колев от Димитровград и Витомир Живкович от Пирот, “шопите” и “торлаците” са един народ, който е разделен с Берлинския конгрес и така едните, от едната страна на границата и другите, от другата страна, придобиват различни, съответно български и сръбски национални особености. Всичко това някак чудно съвпадна с исканията на сръбския министър-председател Никола Пашич на Парижката мирна конференция 1919г. и неговите становища за “етническите граници на сръбския народ”. През 1993г. от български на т. нар. “шопски език”бе преведена драмата на известния български класик Стефан Костов “Женско царство”. Дори започнаха разработки за създаване на т. нар. “шопски език” от западните български диалекти, с който дефинитивно да се оформи новата “сърбо-шопска нация”.http://www.otzvuk.com/materiali/bulg..._ugoslaviq.htm

  24. #24
    Сърби: „Мръсни бугари, че ви изтепаме”

    Пияни сръбски надзиратели ни пребиваха от бой. През цялото време ни псуваха и заплашваха, че ще ни убият.
    Това разказаха на пресконференция двамата активисти на ВМРО-Шумен, които лежаха в сръбски затвор по обвинение в поругаване на знамето на западната ни съседка.

    На 13 ануари 21-годишният Атанас Боруков и 24-годишният Деан Станчев бяха свалени от автобус на границата след посещение в Сърбия. След като се провали поклонението пред паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, активистите на ВМРО посетиха Босилеград. Боруков и Станчев бяха обвинени, че са скъсали сръбското знаме от сградата на културния дом в Босилеград. Съдът във Враня ги осъди на 45 дни, които изтекоха този вторник.
    "Още с влизането ни в ареста във Враня униформени започнаха да ме бият с юмруци и ритници. В това време не спираха да ни псуват и заплашват „Майка ви бугарска” и „Мръсни бугари, че ви изтепаме”, разказа Атанас Боруков. Казали им, че ако се оплачат на някого, ще останат в затвора още 6 месеца, съобщи БГНЕС.
    В тялото на другия арестант - Деан Станчев, надзирател счупил дебела тояга. Той показа пред журналисти и окървавената си от побоите тениска. Досега потърпевшите не съобщили на консулите ни в Сърбия за зверствата на надзирателите, за да не стане по-голям проблем. http://dnes.dir.bg/2008/02/28/news2719359.html

  25. #25
    Аватара на Valentin123
    Регистриран на
    Aug 2007
    Град
    Русе
    Мнения
    170
    Съгласен съм с всичко,което каза автора!Сърбите,наред с гърците и
    турците биха ни удавили в капка вода и биха ни утрепали ако можеха!
    Ето нещо и за Гарванската голгота от 2 март 1923г.

    Гарван брои 60 къщи с около 500 души жители. В миналото, в борбите срещу турското робство, жителите от с. Гарван са се отличава-

    3


    ли със своя буден дух, със своето високо съзнание за запазване българщината в този край.

    Гарван и съседните две села Скоруша и Загорци в миналото са дали многобройни жертви за свободата на родината. Имало е неколко души, които арестувани, са оставили кости в турските зандани, други изпращани на заточение в разните острови, са изчезвали безследно.

    На Гарванци е било съдено да носят тежкия кръст на робството и в по-ново време.
    От 1913 година насам, откак селото се намира под сръбска власт, Гарван е имало злата съдба да изпита на три пъти удара на жестокия и тиранически сръбски режим.

    В 1913 година, след междусъюзническата война, селото биде изгорено до основи от сърбите, обвинено, че с милиция подпомагало българската редовна войска.

    В 1914 година селото е дало жертви 7 души мирни жители, които са били избити чрез задушване. Заведени са били до ближния манастир „Св. Георги"; там вързани са били изправени до манастирските каменни огради и чрез подровяне умишлено са сгромолясали тежката каменна стена върху тех.

    В 1923 година селото даде нови 28 жертви, избити със сръбска картечница. Това бе върха на жестокостите.

    Защо и как се извърши тази касапница ?

    4


    * * *

    В надалото на миналата година за пограничната област Щип—Радовиш и Кочани беше назначен великия сръбски жупан Маткович натоварен от Сръбското правителство да преследва четите. Още в първите дни Маткович предприема обиколка из пограничната област.
    На 2 март 1923 година Маткович с едно отделение войска и картечници се явява в село Гарван. Според разказа на очевидец, пристигнали са в селото към 10 часа преди пладне. Селяните са били на работа по полето.

    Повикват кметския наместник на селото и му заповядват да събере всички селяни. До като кметския наместник успява да събере от полето селяните, войниците от войсковото отделение които придружавали Маткович се втурват в къщите да извършват обиск. За срам обиска се използува за обезчестяване на беззащитните жени.
    След един час всички селяни са били на площада в селото. Между събралите се имало и 12 — 14 годишни деца. За да не се страхуват селяните, обяснявало им се, че събират ги с цел да се предадат некои наредби и заповеди, получени от Белград.
    На площада дошли и жени, едни от страх за мъжете си, други — пострадалите — за да се оплачат от насилията на сръбските войници
    След като Маткович говорил за четите заповядал да се отстранят жените. Под пред-

    5

    лог, че мъжете ще кара за Щип, нарежда събрани селяни на брой 28 души, да ги изведат вън от селото.
    Селяните почувствували, че се крои нещо, започват да се молят да ги освободят, обаче, под силата на камшика и прикладите скоро се намерили вън от селото.
    На излизане, Маткович остава неколко души войници на изходните пунктове на селото, за да се попречи на жените да дойдат след тех.
    Смущението всред селяните станало извънредно голямо, когато вързани ги отклонили от пътя и ги повели през нивите. Явно станало, че към никакъв Щип не ги карат, а просто на заколение. Всички паднали на колени и молили да не се посега върху тех.
    С голяма мъка, труд и усилия, всред плач, писък и молби, заглушвани от безжалостното плющене на камшика, ремъка и приклада, могли да ги заведат на една поляна, далеч от селото на около 3 километра.
    Спират ги за почивка. Маткович се обръща към тех с думите: „Кажете ми де са комитите и кои са ятаците им.
    Селяните, незнаеки какво да кажат, отговорили че не познават никакви чети и просят пощада.
    Разнервиран Маткович казал: „Не знаете комитите, вие сте комити" и заповядал да се отдалечат войниците на няколко крачки и да почнат да стрелят по живите мишени.

    6


    Войниците се отдръпнали настрана, обаче, всред тех станало едно раздвижване. Всички почувствували, че не може да се изпълни заповедта и едни тихо, други смело, заявили, че нема да стрелят.

    Маткович заповядва да се отстранят войниците и вместо тех, нарежда да се изпълни волята му от бездушни картечници. След 5 минути само картечниците са почнали да косят, селяните един по един изпадали по земята.

    Картината била ужасна, не всеко сърце е могло да изтрае да я гледа. Войниците били се обърнали с гръб и с наведени глави; само самодоволната усмивка на Маткович е изявявала спокойствие. . .

    Жертви на това злодеяние са:

    1. Тане Иванов........... 50 г.
    2. Петруш Иванов........... 47 г.
    3. Димитър Иванов........... 41 г.
    4. Петруш Атанасов........... 21 г.
    5. Георги Милев........... 32 г.
    6. Ефрем Траянов........... 30 г.
    7. Стевко Траянов........... 39 г.
    8. Петруш Велянов........... 35 г.
    9. Костадин Здравев........... 18 г.
    10. Христоман Поцев........... 57 г.
    11. Георги Донев........... 31 г.
    12. Тасе Ефтимов........... 52 г.
    13 Траян Тасев........... 23 г.
    14. Стое Коцев........... 34 г.
    15 Пане Коцев........... 28 г.

    7


    16. Стоян Филипов...........25
    17. Доне Василев...........29
    18. Иван Василев ...........35
    19. Моне Василев...........12
    20. Мите Злравев ...........19
    21. Димитрия Колев...........37
    22. Атанас Колев...........13
    23, Богатин Георгиев...........13
    24. Петре Георгиев...........40
    25. Яне Поцев...........59
    26. Ефтим Петрушев...........20
    27. Васил Симеонов...........11
    28. Костадин Цветков...........31
    29. Цвета Томева *)...........65

    Както се вижда от тоя поменик между избитите има едно момче на 12, второ на 13 и трето на 17 години. И само тоя факт говори по-вече от всичко друго за жестокосърдечието на сръбската власт! След този черен подвиг, Маткович се отправя за съседните села. Остава един караул да пази да не дойдат жени от селото да подирят мъжете, бащите и братята си.

    Цели шест дена избитите са стояли непогребани, Никой не е смеел да отиде на това место. Караула не пускал никаква жена да се яви от селото. Чак на седмия ден дохождат селяни от съседните села и ги погребват.

    *) Умряла след като видела труповете.
    Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
    дъбрава, езеро, река, рид, планина
    ще викат с глас през всички времена:
    "Тук българи са, българи от памтивека!"

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си