Отношенията с родителите

[rosimin]

Позволявате ли си да обиждате родителите си, когато ви е криво или нещо такова? Изобщо как се държите с тях, когато смятате, че ви досаждат или че не са прави за нещо, или когато ви карат да свършите нещо, а вие не искате? Изобщо какво смятате за грубото отношение към родителите ?

[krisi_pisi]

mnogo chesto kato mi vikat i az im vikam nqmalo e situaciq v koqto da si mylcha za obijdane...ne mislq ,che e redno prosto

[k1ksa7a]

е чак да ги обиждам - не ! но понякога им се карам ама се разбираме д/г

[krisi_bep]

Ами с мама мога да кажа,че са ми "по-свободни" отношенията.Някой път си се обиждаме,но съвсем на шега,а не с цел да се засегнем една с друга.Абе на нашите отношения всеки им се чуди Но когато я усетя,че наистина ми е ядосана си мълча,просто ,за да и отмине по-лесно,а ако почна да и възразявам-по-зле за мен (но това е в по-редките случаи).
На баща ми не бих посмяла да кажа нещо такова.Просто с него не мога да се държа така,както с мама.Не знам...сложно е Иначе и с двамата си се разбирам чудесно,но нормално с мама споделям и ме разбира повече.

[The Shadows Madame]

Аз се разбирам с наще и то много добре.От опит знам,че нищо не се постига с виканици и караници а с нормален разговор.

[hooliganka89]

Ми аз по принцип се разбирам с наще и най-вече с майка,но естествено има и караници.
Ем те викат и аз викам с тях,после си отивам в стаята и почвам да плача(не винаги)после майка идва и продължава да намила и аз ставам от леглото и я бутам съвсем нормално,да се изнася от личното ми пространство.Ако когато имам сериозен сландал с татко пак изчезвам от хола и си отивам в моята стая,а тох идва няколко пъти(3-4),и ми намила едно и също,аз само го гледам "умно" и клатя главата.
А когато имам скандал с батко ме бие,ама вече и аз почнах да го удрям.

[MIKROBA]

Ами с мама мога да кажа,че са ми "по-свободни" отношенията.Някой път си се обиждаме,но съвсем на шега,а не с цел да се засегнем една с друга.Абе на нашите отношения всеки им се чуди Но когато я усетя,че наистина ми е ядосана си мълча,просто ,за да и отмине по-лесно,а ако почна да и възразявам-по-зле за мен (но това е в по-редките случаи).
На баща ми не бих посмяла да кажа нещо такова.Просто с него не мога да се държа така,както с мама.Не знам...сложно е Иначе и с двамата си се разбирам чудесно,но нормално с мама споделям и ме разбира повече.

+1 и при мене е така

[Miss_Perfekt]

Ние все викаме и викаме ...

[skatemore]

да обиждам ги обаче не грубо и не ги псувам

[st1ka]

Ами на мама и казвам "дупе",ама то тва не е обид,аз и го казвам от обич... А когато започнем да спорим за нещо,обикновено започваме да се караме и си говорим по-така...ама чак обиди - не...

[SoVieT]

Ами викам си с майка ми, ама я обиждам само когато тръгне да си оправдава лъжата, а на баща ми не смея да се развикам щото знам ко следва. На 16 съм и физически съм здрав но детството си оказва влияние, и това е сериозно затова няма нищо смешно! А с майка ми ако не се изпокараме при сяко виждане за по няколко дена то не сме ние. Ама после с времето се сдобряваме))

[xxDeeDeexx]

С баща ми не се карам.Просто имам чувството, че той винаги стой "встрани" от нещата..но с майка ми..не знам, но понякога имам чувството, че съм осиновена..само си търси повод да се кара с мен хах..но, не..не я обиждам :] Само й отвръщам..най-много да почна да й се подигравам за нещо..но нищо повече