Ами като всеки нормален тийнеиджър и аз имам право на малко любов.И понеже никой не избира в кой да се влюби аз просто се пуснах по течението.Към 8 клас започнах да се увличам по едно момиче , което беше от няколко типа момичета най-доброто.Красива , умна , добро телосложените.Поне така си мислех в началото.След много разговори , закачки и т.н. аз започнах бавно и сигурно да поемам по пътя на любовта.Тя беше от моя клас между другото и не беше трудно да се виждам всеки ден с нея.И понеже съм с леко вързан език нищо не й споменах за мойте леки увличания.Всеки път си мислех че времето прекарано с нея се равняваше на злато в килограми.След 8ми клас аз се преместих в друго училище и започнах да я виждам все по-рядко и по-рядко.И когато може би настъпи момента да й изкажа мойте чуства, аз се паникьосах и го пропуснах.С леко закаснение й казах не че я обичам , а че я харесвам,все пак не искам да я плаша .И тя започна да разтяга локуми как съм й бил ценен приятел и т.н. и тогава ми стана ясно как стоят работите.Една-две седмици ми беше гузно заради това,но се оправих и пак започнах да преследвам мечтите си с нея.Когато я виждах винаги се чудех какво да кажа,а от информацията която получавам и тя се чудеше какво точно да каже и затова като се виждахме , било то случайно или купон , бяхме на здравей здрасти.Когато тя си качи скайп,една нейна приятелка ми го даде и започнахме да си пишем,под предлог че когато се видим да не се гледаме на кръв.И тези чатове събудиха някогашните затапени чуства и романсът започна да се върти наново ... Не бях я виждал с месеци и днес по случайност отидох да видя стария ми клас.Там тя беше в цялото си величие и прелест.Исках да завържа разговор , но тогава ме удари суровата брутална реалност.Тя каза здрасти и започна да се задява с един от най-добрите ми приятели.Поразпитах разбира се , да видя дали това е нещо сериозно и ми казаха че това продължавало доста време.Започна да ме обвзема ярост , че са ме предали и тъга , защото гледах как поредната ми мечта отлита надалече.Чудех се какво да правя.Бяха ми забили нож в гърба ... Тръгнах си разочарован и всичките ми надежти , който бяха пламнали от скоро огаснаха с един замах.Питам ви има ли лек срещу това което изпитвам сега,но нека да не е опиране на приятели , защото истинските приятели са или надалече или фалшиви.