Не знам кво да кажа...Някво...никво ми е...
Историята за вашата любов така прилича на нашата с моя-силна и пълноценна и за двамата поравно...само дет ние не сме се разделяли и още нямаме намерение...ама...винаги ме е страх от някъв такъв край...неясен.
Хубаво...наистина има причина за раздяла ви,ама не и е дошло времето още...Много е кофти така...обича те...личи си от това което прави,пък и няма какво да ти го казаме ние...ти го познаваш,ти си била с него...ти най-добре знаеш и усещаш какво чувства към теб.
Наистина сигурно много го боли и много го е страх,че ще е още по-наранен,когато дойде истинския край...
И аз съм си мислила за такива неща с един бивш,който трябваше да заминава за Америка,пък ние тогава тръгнахме и тем подобни...бях хлътнала яко...не го обичах де...просто си създаах илюзии,но в нашия случай се появиха още много други проблеми,които няма да споменавам...така де...не бяха толкова розови нещата,а и после срещнах момчето,което сега е до мен...така,че не мога да ти влезна в положението за заминаването...
Гадно е,но сега или след 4 месеца...вие нямате реално бъдеще и е ужасно да го знаеш и да става така както сега е станало при вас...
Ако искаш да споделиш все пак тези останали мигове с него...бори се...дай му да разбере,че наистина е всичко за теб и имаш нужда от него,макар и за кратко време и че искаш да доизживеете миговете,които са ви предопределени до колкото можете...
Една любов на месец и половина е доста несигурна и не можете да знаете дали няма да стане нещо и да и се разделите по друга причина,така,че можете да опитате...но не му мислете толкоз на тоя край...сега се обичайте,пък после...ще му мислите....
И кво кат заминеш...ще си пишете...хората измислили компютри и скайп,камери и микрофони...малко ще изкарате така,пък после ще започнат да се заличават нещата...той ще срещне някоя,ти някой и ще се наредят нещата...пък ако толкова се обичате тогава...той нали е на 17...другата,по-другата година ще завърши и може да замине при теб...не знам...ако наистина се обичате,няма да имате пречки тогава...

Искренни успехи ти пожелавам...
Напиши му нещо...говори с него...кажи му какво ти е и защо е така...кажи му всичко,което описа тук...изяснете се,защото е лошо,когато си в неведение и трябва да живееш с илюзии и да мислиш постоянно защо така става и коя е причината...
За тва...говорете за проблима си...така ще е по-лесно и на двамата.
Кажи му да не се държи като дете,и че не е лошо да е искрен с теб,независимо какво е положението и какво трябва да ти каже...
Абе...ще се оправите..само трябва да говорите