Незнам с какви думи да започна да опиша това, което бошува в мен. Незнам луд ли съм по принцип или полудях .. заради нея. Незнам дали е правилно да продължавам тази лудост. Незнам дори как да я спра. Незнам как започна и защо я започнах. Знам, че не искам да свършва точно сега. 5 месеца бях до нея като приятел, и се влюбих в нея истински и я заобичах дори. Странно нали ?

Тя винаги ме е разбирала, макар не винаги да може да ми отделя по много време. Винаги ме е подкрепяла, макар не винаги да е била до мен. Тя е всичко за мен в момента. Олицетворява всички мои желания събрани на куп. Вих бихте ли оставили такъв човек , който значи това за вас ?

Преди броени дни просто неиздържах и изригнах като вулкан пред нея, лощото беше че беше в скайп. Но след два часа отидох до тях и си поговорихме и очи в очи. Наистина имаше коренна разлика в държанието и наживо и в интернет. Неможахме да се разберем същатата вечер и се разбрахме да идем на кафе.

Отидохме на кафе с нагласата, че може би ще изгубим и приятелството което е останало. Другия месец заминавала на квартира в града в който учи (плд) за 2-3 месеца и щяла и да почва работа... това било една от причините да не започваме нещо по-сериозно и интимно.

Немога да ви опиша този човек. Тя е странна. Повтори ми, че няколко пъти не иска да си има приятел, че неможе да ми даде това от което имам нужда и че заслужавам повече и че ще се радва ако си намеря такава приятелка, просто искала да съм щастлив. НО същевременно отговора и не бил и твърдо не. Искала да си останем приятел, бил съм важен за нея и искала пак да си излизаме от време на време?!? Съгласих се на това приятелство защото просто нямах друг избор. Но просто ми се доиска да заплача. След това сменихме темата нара разговор и беше приятно наистина. Но неискам да продължават така нещата....... неискам....

Ей вие жените сте.... ужано нещо.... от 2 дена ме съсипва това. Не искам да я изгубя. Не искам тя пак да избяга от живота ми. Тя зазначи прекалено много за отрицателно време. С когото и да си поговоря за това никои немжое да ми даде смислен отговор. Немога и да я остава. Не обичам да рискувам. Немога просто така да спра да и обръщам внимание след всичко което и казах , според вас тя какво би си помислила, че съм я излъгал за чувствата си ? Но немога и да ида до тях да извикам и да заплача пред нея ... макар само тя да може да ме разбере........

Какво да правя не искам нещата да остават така...