Най-тежката ми раздяла беше с момче , с което бяхме и все още сме саученици(мн кофти). Първия път като тръгнахме след 3 месеца го зарязах,защото си мислих,че вече не го обичам.Но хората с право са казали "разбираш какво си имал, чак като го загубиш". Явно и тои все още ме обичаше,защото след 10 дена отново се събрахме. За около половин месец бяхме отново заедно, но вече не беше същото и отново се разделихме(пак по мое желание). През лятото тръгнах с едно момче и всичко беше супер докато не стана време за училище.Мислих си че съм го забравила, но уви... След мн перипетии отново се събрахме и изживях най-прекрасните си 6 месеца в живота си. Докато един ден просто ми заяви,че не иска да има нищо общо смен повече(мислише си, че все още се виждам с бибшия). Наистина беше най-трудната ми раздяла,защото дойде като гръм от ясно небе и защото мн го обичах...
Как я преодолях ли...??? Истината е, че все още не съм...все още се надявам отново да имаме шанса да сме заедно и никога да не се разделяме.Може би някой ще каже, че така ми се пада ,защото съм го зарязала 2 пъти и сега ми се връща...Е,може и да сте прави...