Оооо... Ами значи, слушай сега... Бъди често "случайно" там, където ходи той. Поглеждай го продължително в очите винаги като минеш покрай него. Не се усмихвай, никакви мимики. Просто го гледай проницателно в очите. Запомни, той ще забележи! Ще те запомни! След време ще те заговори Казвам ти това, защото аз преди време имах подобна история. Харесвах един от училище, който най-случайно забелязах в коридора и ми хареса. И започнах да го поглеждам винаги като минава покрай мен. В началото той ме поглеждаше за един миг, след време стана много по-дълго. Не си отместваше погледа. Беше много странно. Сякаш си говорихме с очи. Сякаш се запознавахме. Не се усмихвахме, нищо. Просто се гледахме продължително. И така се запознахме. Без думи. Аз съм го виждала и на разходка в града и пак ме е гледал така. Веднъж беше и с приятели. И дойде невероятния ден, когато в стола в училище той започна да обядва там, аз също обядвах там и един ден беше сам и дойде на моята маса и каза: "Може ли да седна до теб?" Аз направо щях да припадна. Казах: "Да" срамежливо. Обаче дойде една г-жа и негови приятели и той седна до тях. Като приключи с обяда, дойде при мен и ми каза:" Извинявай, че не успях да седна до теб този път, нямаше как... но следващия път ще седна до теб!" и си тръгна. Аз само седях и се усмихвах. Е, след няколко месеца той завърши гимнязията и замина да учи в Гърция. Бтв бил е в профил, в който аз искам да съм-география. И така Дано съм била полезна. Успех!