Първо,здравейте.От доста време насам следя форумите,и смятам,че е крайно време и аз да се консултирам със "специалистите"
Та,имам следния проблем,колкото и банално и клиширано да звучи...
Влюбен съм в едно момиче (моя съученичка) от доста време насам.Сигурен съм в думите си,защото и преди съм харесвал момичета,но това е нещо далеч по-сериозно...От около 2 години я познавам,но допреди около половин година гледах на нея просто като на приятелка.От тогава,нещата дооста се промениха.Постоянно мисля за нея,независимо какво правя.Това няма значение.Доста хора ми казват,че тя не е кой-знае-какво,че заслужавам някоя по-добра и т.н.,но аз не мисля така.Просто тя е толкова красива,а каква усмивка има...Ех...
Значи,разкрих и чувствата си и и обясних за какво става на въпрос.Нейната реакция беше,така,доста красноречива,но мисля,че ме разбра Тя ми каза,че и тя много ме харесва и даже и тя е имала подобна идея (няколко пъти ме е целувала,и то баш нали целувка,а не...),но просто на този етап не искала сериозна връзка.Тя си няма гадже,и не си е имала преди това,ако това е от значение.И предполагам,че аз съм първият,направил и подобно признание.Истината е,че пак искам да поговоря с нея,но не знам какво да и кажа.А просто сърцето ми се къса и от 2 месеца сигурно стомаха ми е на топка,нито мога да спя като хората,нито нищо.Не съм обяснил нещата по много философски начин,нито пък и много подробно,но мисля,че е достатъчно ясно.
П.С. На св. Валентин и подарих букет рози,и тя много се зарадва и ме целуна,но...нищо повече!