Прочетете и кажете какво мислите.

[Abigoria]

Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора… Всичко…
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче… Това съм аз… Впила поглед в черните си маркови обувки, седя на бордюра и мисля… Не чувам и не виждам нищо. Не усещам дори дъждовните капки, които падат по вече мокрите ми дрехи. Сълзите се стичат по бузите ми, оставяйки горещи, болезнени следи… О, как искам да те забравя! Да забравя тази усмивка, начина, по който ме гледаше, по който ме прегръщаше… Онези твои думи кънтят в главата ми като ехо, сякаш за да ме боли още повече. Затварям очите си за миг и… Ето те! Виждам те! Стоиш срещу мен и ми говориш! О, колко е хубаво да чуя този нежен глас отново… Отварям очи и ти изчезваш- като призрак… Досущ като призрак, който ме преследва ден и нощ… Усещам нов прилив на болка и сълзите ми потичат още по- силно. Не! Ти не си тук! Няма те! Поглеждам към изпълненото с черни като катран облаци небе, после свеждам виновен поглед към ръцете си. И пак… Дори почти зарасналите белези по китките ми ми напомнят за теб, за чувството на задоволство, което изпитах, когато оставих окървавения нож на пода и гледах как кръвта ми изтича… Защото знаех, че ще съм с теб отново. И щях да съм, ако не беше сестра ми… Ако не ме беше намерила… О, как ми се иска да не беше…
Тази мисъл преобръща всичко в мен. Защо? Защо не може да съм с теб? Защо, по дяволите, не може да съм щастлива? Защо…
Това е. Стига. Сега ще те забравя. Сега…
Ставам от бордюра и тръгвам по тъмната улица. Тези шибани обувки… И скапания костюм… Спирам за миг, колкото да съблека и захвърля всичко, освен бельото си, и хуквам към моето спасение. А ти си по петите ми… Но не, ти няма да ме стигнеш…
Спирам се пред първия висок блок, който видят очите ми. Влизам вътре. По дяволите! „Асансьорът не работи” Без значение. Тръгвам по стълбите, мислейки единствено и само за теб…
Ето последния етаж… Ето стълбата за покрива… Така… Излизам отново под катраненото небе и дъждът пак ме посреща със студената си прегръдка. За последен път затварям очите си… Вглеждам се в дълбоките ти, сини очи, в наивната ти усмивка, вслушвам се в топлия ти, спокоен глас… И това ми вдъхва кураж… Стъпила на парапета, отново поглеждам небето- все така черно и мрачно. Правя последна крачка и…
Ето те отново! Това си ти! Толкова истински, толкова… жив! И пак чувам гласа ти, виждам лицето ти, усещам топлия ти дъх на врата си… Пак съм с теб… Завинаги…
<--- Държа си на авторските права... Кво ли не прави човек , като е в депресия...

[iva_16]

malee neveroqtnoo ee ni6to sravnenie s moito

[w0sh]

С нетърпение очаквам момента, когато ще си кажете " хаха колко проста съм била, щом пиша такива неща"

[mislitelka]

Вървях аз,самотна по тъмния коридор.Само светлината на едва светещата крушка го осветяваше.Коридорът беше без край!Той приличаше на моята душа.Бях навлязла в пътя на самотните души!Плачех аз,но без надежда.Лутах се без цел.Чаках да намеря момчето на мечтите си.Той с бял кон да дойде.С оръжие препасано на кръст.Да извади мечът и да изправи срещу него!Срещо страха.Да ме хване за ръка!Да мe целуне!Чаках малката надежда,смисалът да се появи.Чаках но напразно!Сърцето ми беше разделено на две!Едната половина липсвасе зашото ти ми я отне! <-- сама сам го писала и не е много хубаво но кажете си мнението :P и сащо така пускайте ваши собствени творби ще ми е приятно да ги чета приятно четене

Не е хубаво да пишеш като индианец, нали знаеш...По-добре научи азбуката и тогава почни да се правиш на писателка.
-срещУ
-смисЪл
-пред 'защото' се пише запетая...
Има си раздел 'Култура, изкуство и лично творчество', преди да постнеш тема се замисли за кой раздел е.
Не мога да разбера щом си оценяваш творбата с 'не е много хубаво' защо ни искаш мнението. За да възкликнем 'Уаау..колко е яко!!' ли?
Надявам се постът ми да не е прозвучал твърде злобно. Просто ми писна от комплексирани хора, които искат да бъдат признати и да им се повтаря, че са велики.
Ха-ха. Писатели, мечтатели...
П.П.: Ако авторката на темата си беше пуснала творението в правилния раздел, щях да си спестя коментара.

[BlueFace]

Вървях аз,самотна по тъмния коридор.Само светлината на едва светещата крушка го осветяваше.Коридорът беше без край!Той приличаше на моята душа.Бях навлязла в пътя на самотните души!Плачех аз,но без надежда.Лутах се без цел.Чаках да намеря момчето на мечтите си.Той с бял кон да дойде.С оръжие препасано на кръст.Да извади мечът и да изправи срещу него!Срещо страха.Да ме хване за ръка!Да мe целуне!Чаках малката надежда,смисалът да се появи.Чаках но напразно!Сърцето ми беше разделено на две!Едната половина липсвасе зашото ти ми я отне! <-- сама сам го писала и не е много хубаво но кажете си мнението :P и сащо така пускайте ваши собствени творби ще ми е приятно да ги чета приятно четене

Не е хубаво да пишеш като индианец, нали знаеш...По-добре научи азбуката и тогава почни да се правиш на писателка.
-срещУ
-смисЪл
-пред 'защото' се пише запетая...
Има си раздел 'Култура, изкуство и лично творчество', преди да постнеш тема се замисли за кой раздел е.
Не мога да разбера щом си оценяваш творбата с 'не е много хубаво' защо ни искаш мнението. За да възкликнем 'Уаау..колко е яко!!' ли?
Надявам се постът ми да не е прозвучал твърде злобно. Просто ми писна от комплексирани хора, които искат да бъдат признати и да им се повтаря, че са велики.
Ха-ха. Писатели, мечтатели...
П.П.: Ако авторката на темата си беше пуснала творението в правилния раздел, щях да си спестя коментара.

Eeee много злобно....Момичето иска да се изяви.Тука в тоя форум не мисля,че ни е целта да оплюваме хората.....Можеше да го кажеш по мило.

[mislitelka]

Вървях аз,самотна по тъмния коридор.Само светлината на едва светещата крушка го осветяваше.Коридорът беше без край!Той приличаше на моята душа.Бях навлязла в пътя на самотните души!Плачех аз,но без надежда.Лутах се без цел.Чаках да намеря момчето на мечтите си.Той с бял кон да дойде.С оръжие препасано на кръст.Да извади мечът и да изправи срещу него!Срещо страха.Да ме хване за ръка!Да мe целуне!Чаках малката надежда,смисалът да се появи.Чаках но напразно!Сърцето ми беше разделено на две!Едната половина липсвасе зашото ти ми я отне! <-- сама сам го писала и не е много хубаво но кажете си мнението :P и сащо така пускайте ваши собствени творби ще ми е приятно да ги чета приятно четене

Не е хубаво да пишеш като индианец, нали знаеш...По-добре научи азбуката и тогава почни да се правиш на писателка.
-срещУ
-смисЪл
-пред 'защото' се пише запетая...
Има си раздел 'Култура, изкуство и лично творчество', преди да постнеш тема се замисли за кой раздел е.
Не мога да разбера щом си оценяваш творбата с 'не е много хубаво' защо ни искаш мнението. За да възкликнем 'Уаау..колко е яко!!' ли?
Надявам се постът ми да не е прозвучал твърде злобно. Просто ми писна от комплексирани хора, които искат да бъдат признати и да им се повтаря, че са велики.
Ха-ха. Писатели, мечтатели...
П.П.: Ако авторката на темата си беше пуснала творението в правилния раздел, щях да си спестя коментара.

Eeee много злобно....Момичето иска да се изяви.Тука в тоя форум не мисля,че ни е целта да оплюваме хората.....Можеше да го кажеш по мило.

Прав си...може би просто неграмотността на българското население ме потриса все повече и повече Извинявам се пак на авторката.

[MindYourMind]

Тъпичко е.

[BlueFace]

Той извади меча...... ЦАПНА МЕ ПО ГЛАВАТА И МЕ ОТТЪРВА ОТ МЪКИТЕ

" Той извади меча набута ми го отзад и на челото ми се изписа -new hardware found"
Това е част от моята редакция на тази творба.

[ELFIQ]

mn e qko bravo

[Abigoria]

malee neveroqtnoo ee ni6to sravnenie s moito

Хах, ако, когато се сдухаш, записваш това, което мислиш и чувстваш, винаги може да се получи нещо готинко... Най-доброто което можеш да направиш с болката, е да я трансформираш в букви...
ПП: Айде плс някой от админите да премести темичката на мястото й

[SuNsEt]

Абе...може и много много по-добре да бъде...

[insomnia79]

Вървях аз,самотна по тъмния коридор.Само светлината на едва светещата крушка го осветяваше.Коридорът беше без край!Той приличаше на моята душа.Бях навлязла в пътя на самотните души !Плачех аз,но без надежда.Лутах се без цел.Чаках да намеря момчето на мечтите си.Той с бял кон да дойде.С оръжие препасано на кръст.Да извади мечът и да изправи срещу него!Срещо страха.Да ме хване за ръка!Да мe целуне!Чаках малката надежда,смисалът да се появи.Чаках но напразно!Сърцето ми беше разделено на две!Едната половина липсвасе,защото ти ми я отне!
<-- сама сам го писала и не е много хубаво но кажете си мнението :P и сащо така пускайте ваши собствени творби ще ми е приятно да ги чета приятно четене Извинете за грешките в правописа попринцип пиша правилно,но на компютара не сам свикнала.Ако видите някаде казвайте да я оправя и мерси. )))

Malko suhovato i prekaleno mnogo povtoreniq : du6a du6a koridor koridor svete6ta osvetena svetlina ... . Eto kak bih go promenila az :

Vurvqh az samotna po tumniq koridor , osveten samo ot edna mujduka6ta kru6ka . Koridorut be6e bez krai .. kato du6ata mi , pla4e6ta ,beznadejdna ... Navlqzla v putq na samotnite du6i az se lutah izgubena, bezcelna ...
O4akva6ta nadejdata , smisulut , nego.. mom4eto , koeto 6te6e da poeme rukata mi , da me celune nejno , da se izpravi sre6to strahovete mi .. da vurne izgubenata polovina ot du6ata mi . .. koqto ti mi otne .Ti koito razdeli surceto mi na 2 polovini i ranata o6te ne moje da zarasne ..


1vo zapored mene si na ne pove4e ot 13\14
2ro prekaleno mnogo povotreniq
3to ideqta e dobra no.. trqbva prerabotka
4to tva s "ricarq na beliq kon e tolkova izturkanooo.. "

[nadito93]

abe tui e mn qki4ko i za tva bravo i az pon qkoga pi6a stihove ama kogato sum mn tujna ili mn vesela bravo otnovo za tova

[kifla]

мен ме кефи тва дето си го написала!