хмм колко ми е познато!И аз бях така.И аз не исках да излизам и допусках до себе си само един единствен човек!С абсолутно НИКОГО не говорех!Ако исках да си излея мъката - сядах и пишех на лист или говорех с най - добрата ми приятелка.Бях така много време и се измъчвах .... но сега след толкова много време виждам,че само съм си изгубила и пропуснала прекрасни възможности.За това горе главата!Живота продължава!Не се отказвай!Дано успееш да го забравиш колкото се може по бързо!