.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    Гюнтер Прийн

    Един от най-големите германски асове в подводната война. поклон пред този смел подвоничар който заби нож в сърцето на томитата ! ето някой факти от живота му
    Гюнтер Прийн е роден на 16 януари 1908 г. в Остерфелд, Тюрингия. Семейството му едва свързва двата края, а майката често се бои да взема заеми тъй като не е в състояние да ги връща. На 15 г. Гюнтер напуска дома си за да потърси занятие, което да му позволи да се издържа сам, а и да подкрепи майка си в отглеждането на останалите й деца. Той влиза в самостоятелния живот в период на ужасна криза, когато 1 американски долар се разменя в Германия за 4 200 000 000 000 марки. Заработвайки валута в качеството си на гид на Лайпцигското международно изложение, Прийн успява да плаща обучението си в морското училище в Хамбург-Финкенвердере, наричано още “фабрика за моряци”. Тук той усвоява основни морски знания. След това е взет като юнга на парахода “Хамбург”. По време на зимен щорм корабът потъва, но на Гюнтер му провървява: той успява да доплува до ирландския бряг. В течение на няколко години Прийн работи на различни съдове, изучавайки морския занаят. Благодарение на трудолюбието си и с цената на огромни усилия той придобива капитанско удостоверение, но не може да си намери кораб. Търговският флот е разорен от Голямата депресия. Двадесет и четири годишният капитан е принуден да постъпи в Доброволната трудова армия. Сега вече има покрив над главата си и храна, но не получава никакви пари. Когато Прийн узнава, че ВМФ набира попълнения за офицерския резерв от търговския флот, не се поколебава нито за миг. През януари 1933 г. в качеството си на редови матрос той започва служба в Кригсмарине.

    Прийн отново започва да се изкачва нагоре. Постъпва в школата за подводничари, където се запознава и сприятелява с Вернер Хартман, командирът на U-26, който го взима при себе си. U-26 взема участие в Испанската гражданска война. В 1938 г. Гюнтер Прийн завършва курсове за командири-подводничари и получава капитанството на U-47.

    Към този момент Прийн вече се е оженил и има малка дъщеря. Веднъж той шокира другарите си по кают-компания със следното заявление: “Бих предпочел месечни маневри в Атлантика пред всякаква отпуска!”
    По време на маневри в Бискайския залив Прийн се отличава и привлича вниманието на Карл Дьониц. На 5 септември 1939 г. той потапя първия си кораб – един френски параход. След него Прийн изпраща на дъното британските търговски съдове “Рио Клара” и “Хертевън”. Когато Прийн се връща в базата, Ерих Редер го награждава с Железен кръст 2-ра степен и предоставя на екипажа на U-47 2-седмичен отпуск. На 1 октомври Прийн е извикан на плаващата база “Вайхзел”, стояща на рейда на Кил, където той се среща с капитан цур зее Дьониц. Последният веднага преминава към делата: “Как мислиш, може ли решителен командир да преведе подводница в Скапа Флоу и да атакува корабите стоящи там на котва?” След кратка пауза Дьониц добавя: “Не изисквам незабавен отговор. Обмисли предложението ми, свържи се с мен в сряда и ми изложи мнението си по този повод. Каквото и да решиш, то няма да повлияе на репутацията ти. Ти знаеш колко високо е мнението ни за теб.”

    Прийн не знае какво да отговори. Скапа Флоу е главната база на британския Home Fleet. Счита се, че да се проникне там е невъзможно. Тази база, разположена на Оркнейските острови, е свързана с черна страница в историята на германския флот. Тук след първата световна война кайзеровите офицери потапят Атлантическата ескадра, интернирана от англичаните. Победата, удържана на такова място, би въодушевила Райха. Освен това по време на Първата световна война две германски подводници успяват да проникнат през заградителните мрежи в Скапа Флоу, но повече никой не чува нищо за тях. Дьониц обаче има информация от капитан на търговски съд, който няколко седмици преди това е бил в порт Керкуел, разположен северно от Скапа Флоу, където чул, че англичаните са престанали да следят източния вход в пролива. Аерофотоснимката потвърждава това съобщение. В противолодъчните заграждения е установен проход с ширина около 17 метра, през който опитен командир би могъл да преведе подводна лодка в пристанището.

    На следващия ден л-т Прийн долага на Дьониц за готовността си да изпълни тази задача. Атаката е назначена за нощта на 13 срещу 14 октомври.

    Сутринта на 14 октомври Прийн заповядва потапяне и съобщава на екипажа новата задача. Независимо от очевидната опасност моряците срещат думите му с ентусиазъм. В 7.15 същата вечер Прийн изплава и вижда, че небето е осветено от блясъците на Северното сияние. Сподавяйки в себе си ругатнята, той решава да действа.

    Бавно, преодолявайки насрещното течение, едва избягвайки стълкновение с огражденията, U-47 незабелязано се прокрадва в Скапа Флоу. В 0.58 Прийн забелязва линкора “Ройъл Оук” и стария самолетоносач “Пегасус” и от дистанция 4000 ярда изстрелва 4 торпеда. Но единият апарат не сработва, а от 3-те останали торпеда само едно се взривява в линкора. Не последва никаква реакция от страна на британците. Прийн започва да описва циркулация, захождайки за нова атака, а хората му зареждат 4 нови “рибки”.

    Прийн не знае, че британците решават, че взривът, не причинил никаква вреда на “Ройъл Оук”, е станал във вътрешността на линкора и затова не вдигат тревога.

    В 1.16 Прийн провежда втора атака, пускайки по “Ройъл Оук” още 4 торпеда. Две от тях се взривяват и този път детонират артилерийските погреби на кораба. Прозвучава оглушителен взрив, разкъсал линкора с водоизместване 31 200 т. на две части. Във въздуха политат обломки, “Ройъл Оук” се преобръща и за 23 минути потъва, отнасяйки живота на командващия Home Fleet адмирал Бленгроув и 832 души от екипажа.

    А незабелязаната и съвършенно беззащитна U-47, без да се потапя, в 2.15 часа преминава през прохода в противолодъчните заграждения и излиза в открито море.

    Когато U-47 в съпровождение на два есминеца влиза във Вилхелмсхафен, там я посреща ликуваща тълпа, оркестър и делегация от много важни персони, предвождана от грос-адмирал Редер, който се качва на борда на подводницата и стиска ръката на всеки моряк (което за него е доста нетипично). Той връчва на всеки Железен кръст 2-ра степен. Прийн е задължен да доложи лично на фюрера за хода на операцията. На обяд във Вилхелмсхафен се приземяват Fw 200 и Ju 52 – личните самолети на Хитлер, които вземат на борда си и доставят целия екипаж на U-47 в Берлин. Когато на следващия ден те се приземяват в Темпелхоф, всички улици по пътя от аеродрума до Кайзерхоф-хотел са претъпкани от тълпа ревяща: “Искаме Прийн!” Хитлер приема екипажа в райхсканцеларията и награждава Прийн с Рицарски кръст. Вечерта във Винтергартен театър моряците са приети и от Гьобелс. След това те преминават през нощните заведения, където в тяхна чест през тази вечер е отменена забраната за танци.

    Американски журналист описва събитието по време на пресконференция в Берлин на 18 септември така:

    “Мястото, където германската подводница потопи Royal Oak, е не другаде, а Скапа Флоу, най-голямата британска военноморска база. Звучи невероятно. От командир от Световната война научих, че германците два пъти неуспешно са се опитвали да проникнат в нея. Капитан Прийн, командир на подводницата, се появи този следобед на пресконференцията в Министерството на пропагандата, следван от екипажа си – млади момчета на 19-20 години. Прийн е трийсетгодишен, гладко избръснат, настървен фанатизиран нацист и очевидно способен капитан. Той твърди, че не е имал сериозни проблеми при проникването си в залива. Британската немарливост трябва да е била направо престъпна.”
    18 октомври 1939, Берлин

    Гюнтер Прийн се превръща в кумир на Райха. Но славата го смущава. Писмата от обожателки, пристигащи с купища, той просто изхвърля без да ги чете, казвайки, че не е кинозвезда. Прийн обича да пийне бира и да си поговори с приятели. По свидетелства на познатите му, той притежава превъзходно чувство за хумор. Но на служба се преобразява. Той и неговите офицери безпощадно наказват подчинените си за най-малката грешка. На борда на U-47 цари желязна дисциплина. Но бойният дух на екипажа е висок. В края на 1939 г. моряците нарисуват на бойната рубка бик, и Прийн получава прозвището “Бикът от Скапа Флоу”.

    В средата на ноември U-47 излиза в Северна Атлантика. Най-сетне Прийн е избавен от досадното внимание на поклонниците си. Източно от Шотландските о-ви U-47 торпилира британския крайцер “Норфолк”. Прийн смята, че го е потопил, но торпедото се взривява в килватера на крайцера. U-47 незабавно се потапя. В течение на няколко часа я бомбардират три есминеца. След 5 дни Прийн торпилира голям пътнически параход, който обаче не потъва. Затова пък екипажът на U-47 отново изпитва всички прелести на дълбочинната бомбардировка.

    Следваща цел на Прийн става натоварен до горе танкер. На него не му се удава да избяга. Той се взривява изхвърляйки в небето огромен стълб огън и след 2 минути потъва. На другия ден е последван от още един танкер. На връщане у дома U-47 изстрелва и 2 торпеда по 4000 тонен транспорт, но неточно. Прийн се забавлява от мисълта, че екипажът на транспорта никога няма да узнае, колко близко до смъртта е бил.

    Заради повреди, нанесени й от ледовете и взривовете на дълбочинните бомби, до март 1940 г. U-47 е на ремонт в доковете.

    На 7 април, три дни преди нахлуването в Норвегия, Прийн получава радиограма за това, че му се е родила втора дъщеря, но тази новина никак не повлиява на бойната му настройка. По време на Норвежката кампания Прийн изпитва на гърба си всички неприятности, свързани с “торпедната криза”(в началото на войната голям процент от германските торпеда се оказват дефектни и не се взривяват, б.прев.). На всичко отгоре U-47 засяда в плитчина, поврежда си десния дизел, и с труд успява да се изхитри все пак да достигне базата си. Коментирайки събитията Прийн казва на Дьониц, че е “трудно да се воюва с оръжия-играчки”.

    Но Норвегия е завладяна, “торпедната криза” отшумява и торпедата започват да се взривяват където трябва и когато трябва. Дьониц отново изпраща подводници в Северния Атлантик, разделяйки ги на бойни групи “Прийн” и “Резинг”. Прийн получава задачата да атакува конвой, който се завръща в Халифакс.

    Юни 1940 г. става един от най-удачните месеци за германските подводничари. С обединени усилия Луфтвафе и Кригсмарине потапят 140 съда (585496 т). От тях 10% са на сметката на Прийн. Общия тонаж на потопените от него кораби достига 66587. Втори през този месец е Енгелберт Ендрас (бивш старпом на Прийн), потопил 54000 тона.

    Периодът от юни до октомври става звезден час за германските подводни асове, такива като Прийн, Кречмер, Ендрас и други. Най-добър, естествено, е Прийн, потопил 200000 т. и станал петия германски офицер награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст (след войната, когато всичко е пресметното точно, се изяснява, че Прийн е потопил 160939 т). Но той скоро е изпреварен от Ото Кречмер, командир на U-99, който става водещ ас на Кригсмарине, потапяйки 44 кораба (266629 т).

    В нощта на 17 срещу 18 октомври Прийн начело на “вълча глутница” от 4 подводници атакува британски конвой. В резултат англичаните загубват 8 съда, а всички германски подводници са невредими.

    Зимата на 1904-41 г. не е твърде успешна за Прийн поради факта, че британците постепенно се научават да се борят с подводните лодки на противника. Те започват да използуват радари, организират систематично обучение на командирите на ескортните кораби, въоръжават бомбардировачите си с дълбочинни бомби вместо с неефективните обикновени такива. Освен това, екипажите и командири на подводници вече се намират в състояние на крайно нервно изтощение.

    Но по лицето на Прийн няма и следа от умора. Сега когато базата за подводни лодки е преместена в Лорян, Прийн не изменя своите навици. Той както и преди обича да се събира с приятели на чаша бира. В края на януари 1941 г., той, неговия офицер Волфганг Франк и двама гардемарина се отправят на екскурзия в селска местност. Отбиват се да обядват в тих селски хотел, чиято съдържателка, стара британка, се слави с кулинарните си умения. Подводничарите обръщат бутилка след бутилка, а Прийн разказва за своите приключения на яхти, търговски кораби и подводници. Франк напомня, че всички нямат търпение отново да влязат в бой. Прийн стиска ръката му и казва, че чувства с костите си дори, че плаването ще бъде успешно.

    Приемайки букет от поклонница, Прийн се отправя в десетото си от началото на войната бойно плаване. Но времената вече са променени. На 8 март Прийн атакува конвой ОВ-293, пътуващ от Ливърпул за Халифакс. Подводниците потапят 2 съда, но и техните загуби са огромни. Подводницата на Ханс Екрман е повредена толкова силно, че е принудена да изплава и се върне в Лорян. Корветенкапитен Йоахим Мац пък е принуден да потопи своята U-90. Даже U-91 под командването на Ото Кречмер едва се спасява с бягство от корабите на ескорта, който се ръководи от командор Джеймс Ройленд по прякор “Росомах”.

    Упоритият Гюнтер Прийн продължава да атакува конвоя и потапя 28-я си кораб. Но тук съдбата му изневерява. Изведнъж дъждът спира, облаците се разпръскват и изгрява залязващото слънце, което осветява U-47 право пред носа на “Росомаха”. Прийн незабавно се потапя, но Ройленд моментално пуска серия бомби, с която няма как да пропусне. U-47 е силно повредена. Прийн е принуден да остане под вода до настъпване на тъмнината и изплава на наколко мили от мястото на първоначално потапяне. Веднага срещу него се хвърля “Росомаха”. U-47 стремително се потапя. Повече тя никога не изплава. Взрив на дълбочинна бомба разкъсва подводницата на части. След няколко минути на повърхността се показват отломки, боклук и петна от мазут – сигурен признак за нейната гибел. Никой не успява да се спаси.

    Известно време Главното Командване на Кригсмарине (OKM) скрива от народа тази потискаща новина, и я прикрива до 23 май, когато Прийн посмъртно е произведен във фрегатенкапитен.

    Германският народ обича Прийн. В гибелта му в бой не повярват и по страната тръгват невероятни слухове. Шушукат, че Прийн и екипажът се разбунтували и попаднали в наказателен батальон на Източния фронт, че Прийн отказвал да излезе в морето на неизправна подводница и Дьониц го е изпратил в концлагер близо до Естервеген, където го уморяват от глад, а може би го разстрелват малко преди идването на съюзниците. Най-невероятната история гласи, че Прийн се удавя неволно в собствената си вана.




    Повишения:

    младши офицер 1 март 1933
    лейтенант 1 април 1935
    старши лейтенант 1 януари 1937
    капитан 1 февруари 1939
    капитан лейтенант 1 март 1941


    Награди и декорации:

    Железен кръст ІІ степен: 25 септември 1939
    Железен кръст І степен: 17 октомври 1939
    Рицарски кръст: 18 октомври 1939
    Дъбови листа: 20 октомври 1940

    Командвана подводница:

    U-47 17 декември 1938 – 7 март 1941 10 плавания (228 дни)


    Потопил 31 кораба с общ тонаж 191,918
    Нанесъл повреди на 8 кораба с общ тонаж 62,751

  2. #2
    Поклон пред геройте загинали под каузата за бялата раса!
    2, 9, 10, 11 и 13т. системно

  3. #3
    Супер фен Аватара на GLeZoRanA
    Регистриран на
    Aug 2005
    Град
    ®България...®
    Мнения
    2 863
    Цитирай Първоначално написано от NSDAP
    Поклон пред героИте загинали под каузата за бялата раса!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си