Зодиите-опишете се:)

[Doom_Stalker]

Намирам тези ти постове за много забавни, особено по-горния, но това изречение ме озадачи.

Не си ли чувала са комплекса на Електра? Това е подсъзнателното сексуално влечение на дъщерята към баща й, с което се развива и мотивът дъщерята да се докаже пред баща си. Ако пък баща и не и е обръщал достатъчно внимание тогава дъщерята развива комплекс в който вечно се мъчи да "удовлетвори", "предразположи", даже "прелъсти" образа на бащата. Всъщност имах възможността да наблюдавам това върху моята сестра, на която баща ми се караше, ограничаваше и не зачиташе постиженията й. В резултат цялата и мотивация се насочи по посока да се "докаже" и така подсъзнателно да получи "одобрението" на образа(идол) - Баща. Сега сестра ми е в Америка, прави добри пари и е успяла. Това е компенсацията на този комплекс.

[ScarlettS]

Интересувала съм се от комплекса на Електра, но не виждам отношението му към темата. Ако приемем, че историята на Джоли е типичен пример за "чувство на малоценност и конфликт в детството" (което е много различно от влечението към родител, за което става въпрос при Електра и Едип) и го съчетаем с идеята, че връзките баща-дъщеря и майка-син имат някакво по-особено значение, това би значело, че ще наблюдаваме някаква значителна промяна в поведението на бащата, ако имаше син. На базата на нейната тема смятам, че полът на детето едва ли е изиграл някаква роля и причините се крият в съвсем други фактори . Съответно ако майка и притежаваше характеристиките на бащата, едва ли отношението и към нея щеше да е особено различно. След като вече приехме, че този сценарий е по-разпространеният вариант, то можем да заключим, че гореспоменатите връзки са по-скоро псевдопсихологически мит.

Ако трябва да говорим за конфликти в детството и статистика, свъзана с пола, то вероятно по-често ще откриваме примери баща-дете и пасивна майка и то главно в по-консервативните патриархално устроени общества. Специално в този и в мнозинството случаи връзката е по-удачно да бъде родител-дете без да отдаваме значение на пола.

[Doom_Stalker]

Интересувала съм се от комплекса на Електра, но не виждам отношението му към темата. Ако приемем, че историята на Джоли е типичен пример за "чувство на малоценност и конфликт в детството" (което е много различно от влечението към родител, за което става въпрос при Електра и Едип) и го съчетаем с идеята, че връзките баща-дъщеря и майка-син имат някакво по-особено значение, това би значело, че ще наблюдаваме някаква значителна промяна в поведението на бащата, ако имаше син. На базата на нейната тема смятам, че полът на детето едва ли е изиграл някаква роля и причините се крият в съвсем други фактори . Съответно ако майка и притежаваше характеристиките на бащата, едва ли отношението и към нея щеше да е особено различно. След като вече приехме, че този сценарий е по-разпространеният вариант, то можем да заключим, че гореспоменатите връзки са по-скоро псевдопсихологически мит.

Ако трябва да говорим за конфликти в детството и статистика, свъзана с пола, то вероятно по-често ще откриваме примери баща-дете и пасивна майка и то главно в по-консервативните патриархално устроени общества. Специално в този и в мнозинството случаи връзката е по-удачно да бъде родител-дете без да отдаваме значение на пола.

Да, аз комбинирах двете предположения в едно ... първо в изживяването като незначителна(за което тя самата каза), което е прераснало в комплекс и след това в компенсация - образ който да компенсира малоценността. Второто ми предположение беше насочено малко по-навътре, и обвързано директно с бащата. Връзката между родител и дете е едно, но връзката между баща и дъщеря е съвсем друго. И докато родителите наистина насаждат определени стандарти, които не могат да се покрият от детето и то се чувства незначително, то във връзката баща-дъщеря стои съвсем друг проблем. Както и естествено във връзката майка-син. В случая аз видях, че въпросната госпожица има проблеми с баща си, и от там(по комплекса на Електра) предположих, че се е развил този стремеж към ОБРАЗуването на определени сексуални характеристики, а не само личностни и социални такива. Стремежът към развиване и отъждествяване с някакви черти, с които да се постигне нещо в социалния живот , няма нищо общо с развиването на такива черти в сексуален характер. Затова в случая предложих този комплекс, защото не си говорим само за компенсиране на някаква социална недостатъчност, но и за компенсиране на сексуална такава. А това предполага именно този комплекс. Естествено има я и другата страна - на обикновеното чувство за малоценност, което се насажда от родителите и обществото.

[JoLLiE92]

Може би не се сещаш, че характерът до голяма степен е плод на нашите действия и желания и аз съм се създала такава, каквато се харесвам. Затова казах, че преди бях различна. Но като съвсем малка бях каквато съм сега, така че ми е било заложено по някакъв начин.
Комплекси нямам и не съм имала, по-високо самочувствие от моето трудно ще намериш.

[JoLLiE92]

Хубаво, хубаво.

[ScarlettS]

Да, аз комбинирах двете предположения в едно ... първо в изживяването като незначителна(за което тя самата каза), което е прераснало в комплекс и след това в компенсация - образ който да компенсира малоценността. Второто ми предположение беше насочено малко по-навътре, и обвързано директно с бащата. Връзката между родител и дете е едно, но връзката между баща и дъщеря е съвсем друго. И докато родителите наистина насаждат определени стандарти, които не могат да се покрият от детето и то се чувства незначително, то във връзката баща-дъщеря стои съвсем друг проблем. Както и естествено във връзката майка-син. В случая аз видях, че въпросната госпожица има проблеми с баща си, и от там(по комплекса на Електра) предположих, че се е развил този стремеж към ОБРАЗуването на определени сексуални характеристики, а не само личностни и социални такива. Стремежът към развиване и отъждествяване с някакви черти, с които да се постигне нещо в социалния живот , няма нищо общо с развиването на такива черти в сексуален характер. Затова в случая предложих този комплекс, защото не си говорим само за компенсиране на някаква социална недостатъчност, но и за компенсиране на сексуална такава. А това предполага именно този комплекс. Естествено има я и другата страна - на обикновеното чувство за малоценност, което се насажда от родителите и обществото.

Първо останах с впечатление, че връзката дъщеря-баща беше включена в контекста на това, което определяш като "обикновено чувство на малоценност". Но така или иначе само фактът, че и е баща не ми се струва като достатъчно условие изобщо да намесваме комплекса на Електра, след като няма абсолютно нищо в нейния случай, което да ни насочва към него.

Между другото видях, че някъде горе беше споменал Фройд. Чел ли си нещо от него и какво мислиш като цяло за теориите му?

[Doom_Stalker]

Първо останах с впечатление, че връзката дъщеря-баща беше включена в контекста на това, което определяш като "обикновено чувство на малоценност". Но така или иначе само фактът, че и е баща не ми се струва като достатъчно условие изобщо да намесваме комплекса на Електра, след като няма абсолютно нищо в нейния случай, което да ни насочва към него.

Комплекса на Електра не съм си го измислил аз. Той е наблюдавам и описан не само в кокретни случаи, ами също така в развитието на всяко момиче, също както и Едиповия комплекс при всяко момче. Това са етапи на развитие при всяко момиче, както и теб включително. В зависимост от това какъв е бил бащата се определя спецификата на развитието на този комплекс. Естествено всичко това е условно и само малка част от това какво формира човешкия характер, но в случая е валидно. И разбира се, това високо самочувствие или по-точно нуждата от развиването му, може да е причинена от много други неща - насилие, психологическо въздействие, адаптация към социалната среда и много други. Но комплекса на Електра е валиден, изменя се само количественото му проявление.

Между другото видях, че някъде горе беше споменал Фройд. Чел ли си нещо от него и какво мислиш като цяло за теориите му?

Знаех си че това ще ти предизвика интереса...Даже го изтрих първия път, когато го написах. Теориите на Фроид са само теоретичен модел ОБЯСНЯВАЩ някои черти от човешкото поведение и мислене. Този модел е бил допълван, оспорван, или изцяло преобразуван. Затова приемането на теориите като пълна истина е немислимо. А пък и те са само теории, а теорията не претендира за абсолютна истина. В науката всъщност няма никаква истина, обратно на популярното мнение. Там има само теоретични модели, които ОБЯСНЯВАТ взаимовръзката между неща. Затова и всеки термин, връзка, условие, резултат и т.н. са просто заместител(интерпретация, модел) на истинската същина на нещата. Та това мисля и за всяко друго ПОЗНАНИЕ, че то не е знание а ПОзнание. Знанието предполага твърда вяра че обяснението на някакво явление е истина... а то е просто условна интерпретация. От Фройд съм чел само общи неща и изведени съждения, но нямам и желание да се вглъбявам в неговите интерпретации, още по-малко да вярвам в тях и да ставам техен изразител и говорител.

[ScarlettS]

Добре де, дори да приемем, че комплексът на Електра е валиден при всички (което не знам как си го заключил, но все тая - ако искаш дай някакви източници), то текущото му количествено проявление е абсолютно незабележимо и е ненужно да бъде назоваван. Между другото дефиницията, която използвам съвпада с това: child’s psychosexual competition with his/her mother for possession of his/her father. Може би трябва да си изясняваме определенията преди да обсъждаме каквото и да било.

За Фройд... не знам защо тръгна да ми обясняваш същността на теориите като цяло и то до последното изречение. Сериозно ли смяташе, че има нужда да ми разясняваш тези неща? Иначе аз лично не съм му особено голям привърженик и затова ми направи впечатление.

[Doom_Stalker]

Добре де, дори да приемем, че комплексът на Електра е валиден при всички (което не знам как си го заключил, но все тая - ако искаш дай някакви източници), то текущото му количествено проявление е абсолютно незабележимо и е ненужно да бъде назоваван.

Комплекса на Едип или Електра е валиден защото децата имат сексуалност, въпреки догмите по тази тема. А родителите са първите идолни образи на едно дете. Така както децата приемат родителите си с определени черти които те не притежават и се комплексират от това, така и родителите са също първите сексуални образи за децата. И понеже повечето хора са хетеросексуални, то е нормално детето да има привличане към родителя от противополжния пол. Следователно детето отделя повече от вниманието и стремежите си за да се докаже на този родител. Оттам когато родителя не обръща внимание на детето, детето развива комплекс и компенсация - да спечели вниманието и одобрението на този родител. Прочети тази тема и ще разбереш в каква връзка съм го вметнал това.
http://www.teenproblem.net/forum/sho...BD%D0%B0%D1%80
Играта на обвиняване и преструване на сърдита с цел печелене на внимание я знаем всички. И всички сме я играли като деца. Точно това се наблюдава и тук. Само че запълнено с псевдо-аргументи.

За Фройд... не знам защо тръгна да ми обясняваш същността на теориите като цяло и то до последното изречение. Сериозно ли смяташе, че има нужда да ми разясняваш тези неща?

Обясних ти за да разбереш защо тези теории не ме изразяват и не се възприемам като техен говорител и вярващ в тях. И всъщност отговора ми не беше само отговор, но и общовалидно изяснение отнасящо се до всичко написано дотук.

[ScarlettS]

^
Съмнявам се да има реално такава зависимост и момичето да търси повече вниманието на бащата и съответно синът на майката. Ако има засилено търсене на внимание спрямо който и да е родител, това едва ли се дължи толкова на пола и сексуалните предпочитания на детето, колкото на определени качества и текущата роля в семейството.

Обясних ти за да разбереш защо тези теории не ме изразяват и не се възприемам като техен говорител и вярващ в тях. И всъщност отговора ми не беше само отговор, но и общовалидно изяснение отнасящо се до всичко написано дотук.

Че всичко това не е ли ясно за всяка една тема първо заради твоя отказ от самоидентификация и после заради пределно ясната същност на думата "теория" ? Дори да не ставаше въпрос за теория, нали сме обсъждали вече невъзможността за обективизъм и липсата на абсолютна истина като резултат спрямо което и да е нещо?

[Doom_Stalker]

^
Съмнявам се да има реално такава зависимост и момичето да търси повече вниманието на бащата и съответно синът на майката. Ако има засилено търсене на внимание спрямо който и да е родител, това едва ли се дължи толкова на пола и сексуалните предпочитания на детето, колкото на определени качества и текущата роля в семейството.

Това търсене на внимание породено от сексуално привличане може да не ти се иска да го приемеш, но го има. Момичетата обичат повече бащите си, а момчетата - майките си. И това освен, че е забелязано от науката, аз също съм го забелязал, казах вече примера със сестра ми. Дори съм го забелязал в себе си. Поне различни аспекти от него. Няма да навлизам в подробности...Така че "характера" на родителя има значение но и отношението на детето в случая е важно. Защото и хората по улиците се държат гадно или пък са добрички, но не се опитваш да спечелиш тяхното благоволение защото те и мнението им не значи малко за теб. В детството обаче мнението на родителя значи много. Като родителска, като морална, като сексуална и т.н. фигура. И всъщност образа на бащата или майката се запазва като един подсъзнателен коректив, който контролира отвътре и определя търсенето(компенсирането) на някакъв недостатък.

Че всичко това не е ли ясно за всяка една тема първо заради твоя отказ от самоидентификация и после заради пределно ясната същност на думата "теория" ? Дори да не ставаше въпрос за теория, нали сме обсъждали вече невъзможността за обективизъм и липсата на абсолютна истина като резултат спрямо което и да е нещо?

Ако си говорех само с теб половината неща тук не бих ги написал. Надявам се разбираш това...Но понеже исках да наблегна на това, че тези идеи не са мои, не бива да се възприемат като мои и аз съм само техен условен говорител, затова изписах всичко това. Нищо повече. Защото хората се идентифицират с думите, действията, мислите и емоциите си, и е нормално да възприемат това, което пиша като моя идентификация, като моя образ. Което е неточно.
Също така отказа от самоидентификация е самоидентификация. Така че не бих го разглеждал като отказ, а по-скоро като липса на такава.

[ScarlettS]

Момичетата обичат повече бащите си, а момчетата - майките си. И това освен, че е забелязано от науката, аз също съм го забелязал

Аз пък не съм го забелязала. Дай научните сведения.

Ако си говорех само с теб половината неща тук не бих ги написал.

Добре, значи просто да игнорирам ненужните обяснения отсега нататък?

Също така отказа от самоидентификация е самоидентификация. Така че не бих го разглеждал като отказ, а по-скоро като липса на такава.

Знам как го наричаш и неслучайно написах 'отказ'. Освен ако не говориш за някаква повърхностна самоидентификация, което предполагам и при мен го има. В по-пълния смисъл на думата дори не знам дали е постижимо. Може би трябва да ми дадеш дефиниция и признаци за "липса на самоидентификация".

[Doom_Stalker]

Аз пък не съм го забелязала. Дай научните сведения.

Не обичам да цитирам източници, затова беше и "ненужното ми обяснение" от предния пост. Както и да е. Източниците не са надежден източник на информация за мен, най-малкото защото те не могат да опишат нещата така както аз ги виждам. Те са неща, които някой друг ги е видял така. А като знам как хората "вярват" в науката и я изживяват като истина, тези източници ми се струват още по ненадеждни. Но ще ти дам моето обяснение, така както аз съм го видял и осмислил. Образите на майката и бащата изпълняват различни функции в децата. Най-общия родителски "образ" се характеризира с по-общочовешките неща - в смисъл тези които са валидни и за двата пола. Когато детето е малко, то вижда в своите родители едни завършени и функциониращи хора - нещо което детето не е. От там детето цели да изкопира всяка характеристика на родителите с цел да се изживява и то като завършено и функциониращо, тоест да компенсира своята малоценност. Но освен "общите" човешки качества, детето прави разлика между половете. Като е напълно естествено момичетата да се идентифицират с майките си(защото са жени), а момчетата с бащите си. Всъщност идентифицирането на момичето с майката като жена е една от първите важни самоидентификации.Но тъй като част от характеристиките на майката е да "угажда" и "да се харесва" на бащата, то е нормално част от тези характеристики да се откопирват и от дъщерята. Образът на бащата е "различен", момичето не се асоциира с него. Затова и момичетата и момчетата взаимно се "отричат" в пред-пубертетните години, тоест момичетата изкопирват онази женственост на майката и отричат "мъжествеността" на бащата. И това се забелязва в отношенията между момичета и момчета в тази възраст. Но именно интереса към непознатото и различното създава един по-особен образ, който от отричане преминава в желание за притежание и близост. Който прераства в желание за притежание на това, което липсва - в случая образа на бащата. И оттам в желание за внимание и компенсиране на изискванията на бащата. Тук естествено зависи какъв е бил бащата и какво е изисквал. Всичкото това което описах е само нищожна част от цялото(взаимоотношения между родител-дете). Но е факт че присъства в човешката психика. Все пак не съм се интересувал много конкретно от отношенията между баща и дъщеря(разбираемо защо), затова познанието ми свършва дотук. Ако трябва наново да разсъждавам върху този въпрос, сигурно ще коригирам доста от нещата. Още повече че отношенията се изменят с годините (за обща справка - Психосоциална теория на Ерик Ериксън).Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.

Знам как го наричаш и неслучайно написах 'отказ'. Освен ако не говориш за някаква повърхностна самоидентификация, което предполагам и при мен го има. В по-пълния смисъл на думата дори не знам дали е постижимо. Може би трябва да ми дадеш дефиниция и признаци за "липса на самоидентификация".

Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.

Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.

[ScarlettS]

Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.

Да, поне за това мога да се съглася. Жалко, че не обичаш да цитираш източници, защото ми беше интересно, къде науката потвърждава твърденията ти от предния пост.

Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.

Прав си, че се отъждествявам с ума си (дефиниция: като характеристики на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание, способност за комуникация, множество несъзнателни процеси.) В ума се включва съзнанието (дефинция: Consciousness is the quality or state of being aware of an external object or something within oneself. It has been defined as: subjectivity, awareness, sentience, the ability to experience or to feel, wakefulness, having a sense of selfhood, and the executive control system of the mind.) Посочих дефинициите, защото знам, че твоите за ум и съзнание сигурно са различни.
Не претендирам за истинност нито за мен, нито за теб. Това не стана ли ясно още горе заради субективизма?
За картината съм съгласна само наполовина. Според мен ще е неточна независимо дали цветовете са мои или твои.

Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.

Ами добре. А ти живееш ли в това състояние на "липса на самоидентификация"? Или просто си го представяш, но не си го достигнал все още?

[BuBzzz]

Стрелец
Много чусвителна
егоист на моменти
избухлива съм понякога
ревнива,но без да го показвам
Много забравям,разсеяна съм
винаги бих помогнала на човек в нужда
мразя дискотеки,партита и т.н

[Nam3less3]

Стрелец
Много чусвителна
егоист на моменти
избухлива съм понякога
ревнива,но без да го показвам
Много забравям,разсеяна съм
винаги бих помогнала на човек в нужда
мразя дискотеки,партита и т.н

Doom_Stalker лае, керванът си върви.

[JoLLiE92]

Току що го нарече куче. Ако мога да си позволя - кучка.
Напълнихте темата с простотиите си, аре стига!

[Trussel]

^ Беги оттука бе, достатъчно те насраха, единственото което можеш да направиш е да се оттеглиш тихомълком и в най-добрия случай да си извадиш поне миниатюрна поука за себе си и самозаблудите ти, а не да правиш пореден предъвкан отчаян опит за изкупление на фрагилното ти его.

inb4 "не ми пука за мнението на анонимници в Интернет "

[JoLLiE92]

Никой не ме е "насрал" и няма да допусна да го направи. Егото ми си е перфектно, благодаря. Ще му предам поздрави.
и само ще ви споделя, че нищо не разбирате от зодии

[defender]

че нищо не разбирате от зодии

аз зодиите ги разбирам - "Зодия щурец" е много готина песен.

[ScarlettS]

Тези неща звучат хубаво на теория, но за да не съм прекалено крайна ще кажа, че просто съм скептична в тяхното приложение на практика. С оглед на човешкия мозък се съмнявам да може да няма субект, да е възможно това ''умиране'' и сливане със "съзнанието" с твоята дефиниция - душа. Защо това съзнание/душа като продукт на мозъка да не е част от матричните модели? Знам, че ти отричаш само идентификацията с мислите, но според мен самата човешка мисъл разваля същността на това "да бъдеш нищо".

И точно, защото проблемът ми е с практическото приложение, исках да ми дадеш признаци за това състояние. Пробвай да не казваш, че се опитвам да го поставя в някакви граници и да го рисувам с мои цветове. Отговаряй конкретно, ако е възможно. По какво се различава човекът, който говори и мисли, но "не се идентифицира с тези неща" от другите? Предполагам не изпитва емоции/чувства? Изпитва ли интерес и влечение към нещо или просто постоянна апатия? Изпитва ли инстинкт за самосъхранение? Общува ли и ако да защо? Спазва ли някакви обществени норми и задръжки? Като цяло: по кои белези се различава от хората, "самоидентифициращи се с думите и отъждествяващи се с ума си" ?

[Doom_Stalker]

Защо това съзнание/душа като продукт на мозъка да не е част от матричните модели?

В основата на съзнанието(или душата) не стои някакво знание, корелация, дефиниция, път и т.н. Затова то няма как да бъде матрица и модел. Ако ме питаш дали е част от мозъка - да, вероятно. Част от човека е. Но не се подлага на логика, мислене, дефиниране и т.н., просто защото то е отвъд тези неща.

По какво се различава човекът, който говори и мисли, но "не се идентифицира с тези неща" от другите?

Всяка радост или нещастие, всяко убеждение, всяко отричане на друго убеждение, всяка емоция, всяка мисъл става това което е. Не част от теб. Болката става болка, а не "Боли МЕ"; Радоста става радост, а не "Аз се радвам". Центърът се измества над тези концепции и те губят оригиналното си значение. Защото за да има радост трябва да има някой, който да се радва. А в случая такъв няма.
Затова човека не-идентифициращ се с "тези неща" не може по никакъв начин да бъде провокиран, изнервен, ощастливен, и каквато друга психична реакция се сетиш. Тези неща губят значението си и стават просто хвърчащи понятия.

Предполагам не изпитва емоции/чувства?

Това зависи от човека. Емоциите са естествено нещо, но те не са фактор. Естествено за всеки, който ги преживява като свои, те стават част от живота и "АЗ"-ът му. Но иначе са си просто психичен еквивалент на стимул-реакция. Тоест нямат влияние.

Изпитва ли интерес и влечение към нещо или просто постоянна апатия?

Влечението и апатията са двете страни на една и съща монета. Тези неща също се губят.

Изпитва ли инстинкт за самосъхранение?

Кой изобщо ИЗПИТВА инстинкт за самосъхранение? Това е несъзнателен процес, който е в естествената човешка природа. Както когато като се порежеш кръвта ти се съсирва. Това е нещо подобно, само че на психично ниво. И естествено е нормална реакция на организма , но е част от една по-древна и животинска система. Няма нищо общо с "човешкото".

Общува ли и ако да защо?

В типичния смисъл на общуването - не. Общуването по принцип е подаване на сигнали и влизане в роли с цел допълване на Аз образите.В такъв смисъл общуването е просто невъзможно. Хората в обществото говорят главно в две посоки -
1. Какво съм добро съм постигнал АЗ, какво хубаво СЪМ преживял и т.н. като всичко това може да бъде в миналото или бъдещето, а може също така да бъде в множествено чисто.Но важното тук е че има идентификация с някакъв образ на добро нещо.Тук идват всичките роли на щастлив, успял, достатъчен, весел, и изобщо каквато се сетиш положителна самоидентификация със събитие, място, човек, идея и т.н.
2 Какво лошо съм направил АЗ, какво лошо МИ се случило, кой МИ е направил лошо впечатление и т.н. - отново може да бъде в множествено число, и в бъдещето или в миналото. Тук идентификацията е с лошото. И това са ролите на нещастен, неуспял, недостатъчен, тъжен, и всяко друго себеотъждествяване с лошо събитие, място, човек и т.н.
Ролята на общуването е колективния вариант на тези идентификации. Хората взаимно си споделят какво хубаво или лошо са преживели, взаимно издигат или проклинат дадено събитие,идея, човек и т.н. Техните АЗ образи резонират на базата на някаква обща самоидентификация - пол, възраст, раса, народност, идея, ситуация.... и футболен отбор ако щеш. Така възникват религиите, идеологиите и т.н.... Както и да е. Това е друга тема.
Но тъй като всичките тези неща се губят, общуването в тази форма (на хвалене или оплакване), просто губи смисъла си. Човек който не се асоциира с "щастливото си АЗ" или с "нещастното си АЗ", или пък с "АЗ Българина" и т.н., просто няма за какво да си говори с останалите хора. Той просто не се вкарва в тези игри.

Спазва ли някакви обществени норми и задръжки?

Това вече си зависи от човека. При всички случаи не се вярва в тези неща и те не се приемат за истина.

Като цяло: по кои белези се различава от хората, "самоидентифициращи се с думите и отъждествяващи се с ума си"

По това, че не си създават образи, които да възприемат или отричат (като свои или чужди).

Изобщо трудно ми е да отговоря на тези въпроси, защото трябва да създам един образ, да му лепна някакви етикети и да го пробутам за "нещо"(и евентуално за "някой"). А ти ако искаш да научиш нещо за това, което говоря чрез образи просто няма да стане. То не е идея с концепции, при която "Като правиш това и това ще станеш това и това". Не става така. Така че въпросите ти в случая са безсмислени, както и отговорите ми.

[pandabear]

Направих грешката да прочета последните 2-3 страници пълни с
Явно съм доста назад с нещата, щом вече форумните анализатори са толкова на мода, баси. (сад панда)

Довечера ще се включа отново 'оти съм тЕле и мога да изпиша доста.

едит: "трол" признава, че е "тролвал".
дЪ фАк?
(facepalm)

[Doom_Stalker]

едит: "трол" признава, че е "тролвал".
дЪ фАк?
(facepalm)

Не подлагай на съмнение методите ми.

[pandabear]

^ ахааааааа, окей.

Аз съм теленце, с асцедент дева. Практична съм. Търпелива съм. Мразя някой да ме пришпорва за нещо. Когато се отнася до взимане на важни решение мисля много, но като цяло не харесвам колебанието. Адски организирна съм, не понасям бъркотията. Обичам да ми е комфортно, затова дори когато не съм си в нас гледам да си го направя уютно и приятно. Не си падам по драстичните и бързи промени. Държа на постоянството и откровеността. Свободата е едно от най-важните неща, които трябва да притежавам, за да се чувствам добре. Непукизмът не ми е присъщ въпреки че ми се е искало много пъти да съм такава. Понякога съм доста безгрижна и импулсивна или по-скоро само, когато съм влюбена. Обожавам символиката. Мразя простотията и неудачниците. И има моменти, в които ставам доста материална. Имам доста логическо мислене и аналитичен подход в живота. Имам доста силно изразено чувство за справедливост. Болезнено емоционална. Милостива и добродушна. И за мое учудване не особено толерантна. За мен е важна сигурността и доверието. Постоянно имам нужда да давам всичко най-добро от себе си. Амбициозна съм, прекалено много. Поставям си адски високи цели, нарочно, защото знам, че с многото желание и големия ми инат, ще ги постигна. Малко съм дребнава, като се замисля и злопаметна, на моменти.

Абе има доста много, но това смятам за най-важното.