Ако не ви се чете цялото ,а сигурно е така ,преминете към обзаца ,оцветен в червено

Напоследък (да се разбира последните 10 години) все съм се чудил нещо. Доста теми има изписани ,дори в този форум ,но като цяло отговорът на въпроса 'има ли смисъл живота' са доста клиширани и материалистични.
Не искам за това да си говорим - всеки има мечти ,стремежи и желания и всеки цели постигането на въпросните.
Мен друго ме интересува. Доста пъти съм питал разни хора ,познати и не толкова ,и обикновено на въпроса 'вярваш ли в Бог' отговора е или да ,или не ,или пък третото - "Смятам ,че има нещо повече ,но не бих го описал като Бог".

Е ,точно в тази насока досега не съм се впускал да дискутирам ,тъй като е твърде лична тема и хората обикновено нямат желание да дискутират неща ,които биха ги поставили в светлината на наивни или самозалъгващи се.

Някой имал ли е чувството ,че не 'съществува' просто заради самото съществуване ? Винаги съм смятал и смятам ,че хората са поредният животински вид и че всичко окултно и прочие е сътворено от човешкия ум ,неспособен на индуктивно мислене. Но пък и никога не съм можел да се отърва от усещането ,че човешкото съществуване е твърде семпло ,твърде незначително на фона на загадките ,скрити във Вселената. Не знам каква част от хората ,решили да изчетат този огромен пост ( хаха ) ще разберат какво имам предвид ,но ако познанията ви по Физика ,Химия ,Биология и пр. са на достатъчно прилично ниво ,то със сигурност осъзнавате ,че света и Вселената ,заобикалящи ни ,са необятни и човешкия мозък ,макар да може да трупа информация и да си прави изводи ,не може да осъзнае как са 'заработили' нещата.
Въобще самият факт ,че от вода ,електричество и топлина може да се стигне до форма на живот ,драскаща поредния пост във форум ,създаден от други форми на живот ,които притежават способността да усещат ,виждат ,чуват ,надушват и мислят (което макар и да не се осъзнава от повечето хора е точно толкова свръхестествено ,колкото и да размахваш ръце и да създаваш огън) е някак труден за възприемане на фона на това ,което представлява човешкия живот - раждаш се ,не вършиш нищо ,умираш.
Въобще замисляли ли сте се - човешките сетива възприемат толкова малка част от това ,което се случва около нас. Та дори светлината ,която нашите очи използват като средство за ориентация ,е просто вълна в определен диапазон, неразличаваща се по нищо от някоя радио-вълна ,например. Какво щяхме да виждаме ако имахме способността да възприемаме инфрачервена или утравиолетовата вълни ? Въобще - представата ни за света се базира изцяло на светлина ,отразена от материя ,която поради специфични свои черти възприема определен цвят. Ако погледнете тревата на дневна светлина тя ще изглежда зелена само и единствено защото отразява зеления цвят и абсорбира останалите.

Хм ,не знам. Не вярвам в лоши старчета ,гледащи ме докато дрискам. Не вярвам и в група хомосексуалисти ,качили се на някаква планина да пият натурален сок за вечен живот.
Но пък ми се струва и твърде неприемлив фактът ,че случайността е създала вид ,способен да оформя съдбата си ,но ограничен от чисто материалната си същност ,контрастираща напълно на нематериалната му способност да разсъждава.

^Сигурно всичко това се дължи на нежеланието ми да приема ,че света е тъп и скучен ,а животът е безсмислен ,но кой знае ...

По принцип съм човек ,който анализира действията си и съм на мнение ,че случайности няма. Но неведнъж се е случвало нещо ,което е било просто мое желание или прищявка , да се случи ,без някакви мои действия да са го предизвикали. Нещата ,които имам предвид ,са твърде лични ,че да ги драскам във форума ,пък и ще ме представят в светлина ,с която не е необходимо да сте запознати ,но въпросът остава - как така нещо ,което тайничко се надяваш да се случи ,изведнъж става реалност ,без дори да си си мръднал пръста. Ще дам съвсем прост пример от скоро - имаше едно женско ,което си бях харесал във Фейсбук и тъй като видях ,че движи с едни мои познати ,мислех някой път да ги потърся ,че поне да я видя що за човек е. С тези хора не съм се виждал от както завърших основно ,а именно - над 5 години. Три дни по-късно ги засичам ,заедно с въпросното момиче ,в кафе ,в което допреди не са стъпвали ,докато отивам да се видя с един приятел .... Беше глупава и наивна ,но не там е въпросът ,а в това - какъв е шансът да се случи !? Случайност - окей ,разбира се ,че най-вероятно е така ,но какъв е шансът непрекъснато да се случват подобни 'случайности'.
Как така има толкова хора ,споделящи че често им се случва да ги търси някой ,с когото не са се срещали от много време ,а да знаят кой е още в момента ,в който им звънне телефона. На всеки от вас му се е случвало ,нали ? Като се разграничим от ситуациите ,в които имаш г/д някаква представа кой може да те потърси ,винаги остават случаи ,в които нямаш представа защо знаеш...


За да не се превърне това в поредната тема ,одрискана от безсмислени коментари - не застъпвам позиция. Още не съм съумял да разбера кое е случайност ,кое е следствие от мои действия и кое от чуждите. Дано не съм оставил някого с представата ,че искам да си дискутирам личните преживявания - не е така. Дадох ги за пример и основното ,което ме засяга е изписано в Третия абзац от поста.

PS: някой ако го е прочел това да пише да му пратя кутия бонбони за търпението Не мога да повярвам ,че изписах толкова много ....