Очите са до болка натъжени,
пробождани от старите ни спомени,
които са от времето тъй замъглени
и от многото сълзи проронени.

Очите вече виждат всичко в черно.
Пустеят,защото се загуби любовта.
Няма го кристалчето в тях вълшебно,
което даваше им светлина.

Очите са забравили да търсят.
Забравили са вече да блестят.
Не могат сивотата да отърсят
и с огънче отново да пламтят.

Очите толкова тъжат...
Толкоз пусто е без тях това лице.
Но могат ли очи да заблестят,
когато мъртво е едно сърце?!

Това е нещо,което написах преди минути.Просто ми дойде като идея,пък и е сходно с начина,по който се чувствам.Може ли мнение?